Вниманието е тръгнало към нещо. Кючекът вече го познава — музиката, която е свирила на хиляди сватби, знае как звучи стаята, когато половината от хората са там телесно, а умовете им са другаде.
ADHD е нарушение на вниманието и изпълнителните функции — не мързел, не характер, не резултат от това, че родителите са „пуснали прекалено много телевизия“. Амигдалата, префронталният кортекс и допаминовите пътища работят в различна конфигурация. Това се вижда на ЯМР. Не се вижда на снимката, с която баба каза „на мое време нямаше такова нещо“ — вярно е, нямаше диагноза; състоянието е съществувало без документация.
Хиперфокусът е реалният парадокс — онзи момент, когато за три часа изчезваш в детайлите за ромската музика и тромбона — интересна тема, наистина, и историята на оркестрите минава през Канарите, Кристали, е, докъде бях — хиперфокусът е реален: часове върху едно нещо, нула върху данъчната декларация. Не е въпрос на мотивация. Мозъкът не е мотивиран от важното; мозъкът е мотивиран от новото, интензивното, движещото се.
Диагностиката при възрастни в България е практически несъществуваща. Детската система насочва към „по-строга дисциплина“ и „по-малко сладко“. Системата при възрастните не насочва изобщо — дефицитът на внимание се чете като „безотговорност“ в трудовата характеристика.
Кючекът не поставя диагноза. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за мозъка, който не може да спре на едно място и е изградил цяла социална програма около това. Орк. Чар — Ало е за обаждането, което забрави да върнеш. Митко Щурия Циганин — Еп.1 е за енергията без очевиден план, която пак стига до нещо. Камелия — Луда по тебе е за хиперфокуса — повторението на едно нещо, докато не остане нищо друго.
Пожелания
Дано задачата от сутринта да е свършена — не задължително онази, която е трябвало да е.
Нека следващият, казал „просто се концентрирай“, опита да го направи с неработещ допаминов сигнал за двадесет минути.
Дано психиатърът, дето разпознава ADHD при възрастен в България, да не е записан три месеца напред — или поне да е записан.
Нека хиперфокусът да попадне върху нещо полезно поне веднъж тази седмица — останалото кючекът го поема.