Крали Марко е бил ядосан по справедлив повод. Ти си ядосан, защото третата кола те е изпреварила по аварийната лента. Кючекът е свирил и на двата вида помен.
Гневът в България има богата митология. Крали Марко го е носел като щит — справедлив, юнашки, насочен срещу потисниците. Потомците са го наследили и са го насочили срещу: шофьора пред тях, комшията с кучето, правителството, което вече тридесет години е виновно за всичко, и реферите от последния мач. „Ще ти кажа едно нещо“ е официалното начало на монолога — след него има поне четиридесет минути, четири свидетели и един човек, който е спрял да слуша след второто изречение, но мълчи от самосъхранение.
Гневът е сигнал, не личност — казват терапевтите, и са прави. Проблемът е, че в кръчмата, когато темата е политика или Левски-ЦСКА, разграничението не се прилага. Кючекът няма мнения по темата: Edvin Eddy & Alpen Minune — Adrenalina Kocek тече в ритъм, в който сърдечният ритъм вече е изпреварил мисълта. Орк. Бриз — Катастрофа и Орк. Рико Бенд — детонация са категорични за мащаба. Орк. Армани — Потоп го затваря — след него никакви обяснения вече не са необходими, нито възможни.
Пожелания
Дано „ще ти кажа едно нещо“ да свърши преди третата минута поне веднъж.
Нека гневът да е сигнал, а не CV.
Дано аварийната лента да остане за спешни случаи, а не за хора с по-важни ангажименти.
Нека кръчмата да реши проблема с политиката — все нещо трябва.