Новинарският фийд е построен точно така, че да не свършва — всяко следващо заглавие е малко по-тъмно от предишното, защото тъмнината задържа. Кючекът е единственото нещо в телефона, което не те иска обратно след края на песента.
Дуумскролингът е изучен. Хората, които прекарват повече от тридесет минути на ден в консумиране на тревожно новинарско съдържание, съобщават за по-висока тревожност и по-лошо настроение — изненадата е нулева, проучванията са от 2020 г. насам. Алгоритъмът не е проектиран да те информира. Проектиран е да задържа ангажираността ти, а тревогата е единственото чувство, което ефективно спира скролването при достатъчно мрачно заглавие. „Информирам се“ е официалното обяснение за навика. „Край на света“ е официалната доставка — поне веднъж седмично, в различни опаковки.
В България новинарският цикъл е усъвършенстван в специфична посока: катастрофи, политически скандали и прогнози за национален крах вървят в ротация от 1990 г. насам без видимо прекъсване. Кючешкият ритъм е физически несъвместим с продължаването на скрола — не можеш едновременно да четеш за следващата криза и да слушаш Насти и приятели — Микса на народа без мозъкът да избере едното. Орк. Фанта — Бордо и Галена — Дяволът ме кара са за момента, в който вниманието е поело в друга посока, а Орк. Ицо Бенд — Купонджии затваря сесията без пояснение.
Пожелания
Дано следващият „край на света“ да е поне с нова опаковка — разнообразието е минимум.
Нека телефонът падне с екрана надолу преди третото заглавие с думата „криза“.
Дано алгоритъмът получи ревизия, за която никой не ни пита — като всяко друго важно решение.
Нека 02:00 дойде с кючека вместо с осмото прочетено заглавие за деня.