„Трябва да си почина“ е изречение, написано в 23:47 от човек, отговарящ едновременно на три работни чата. Кючекът го е чул. Не казва нищо — само продължава деветосминния такт, без да иска обяснение.
СПА-уикендът в Хисаря или Велинград изглежда така: резервация в сряда, пристигане в петък следобед, снимка на минералната баня за инстаграм в 17:02, отворен лаптоп до 18:30, телефон в ръка през цялото време, две чаши вино „защото си на почивка“, лягане в 23:00 с чувство за вина, че не е прочетен единият доклад. Почивката официално е започнала. Кварталното кафе функционира по същия принцип — седиш без програма, но проверяваш известията на двадесет минути. Вината от нищоправенето е отличителен БГ феномен: самата идея, че почивката е заслужена само след достатъчно страдание, е вписана в манталитета по-дълбоко от всяка минерална вода.
„Микса на народа“ на Насти и приятели е точно за тази смесица — работа, почивка, апетит и телефон, всичко едновременно. „Паскал“ на Орлин Памуков е за момента, в който решаваш да не правиш нищо и после правиш точно нищо цяла песен. „Gipsy Camp“ на Рико Бенд се пуска, когато минералната вода е топла и никой не иска да става. „6 без 10“ на Орк. Империал затваря следобеда — часът казва едно, тялото казва друго, кючекът е на страната на тялото.
Пожелания
Дано телефонът да остане в чантата поне докато водата изстине.
Нека „нулевата програма“ да означава наистина нула, а не нула плюс три имейла.
Дано вината от почивката да отмине преди да е свършила самата почивка.
Нека минералната баня в Хисаря да е топла и токът в Wi-Fi рутера да е изключен.