Будиш се с 39 непрочетени съобщения, една чаша вода на нощното шкафче — недокосната — и тихо убеждение, че нощта е взела повече, отколкото е дала. Кючекът е единственото нещо в стаята, което не изисква обяснение.
Часът е десет и половина сутринта. Телефонът свети. Алкохолът вчера е работил по два канала: потиска антидиуретичния хормон, затова изхвърляш повече вода, отколкото приемаш — и произвежда ацеталдехид, токсин, по-агресивен от самия алкохол, чието разграждане отнема часове. Шкембе чорбата е вкусна. Не е лекарство. Водата е лекарството.
Народната медицина обаче е убедена в обратното. „Клин клин избива“ е принцип, при който следващата ракия не разгражда ацеталдехида — просто отлага осъзнаването на ситуацията с два часа. Самооценката за нощта е ниска — обикновено е ниска. Следва решение „никога повече“, което трае до следващия петък. Дотогава тялото вече е простило, паметта е изтрила половината, а групата в чата помни всичко.
„Зараза“ на Джоджи Бенд се пуска, когато нямаш сили за нищо по-сложно от девет осмини. „Паника“ на Галена съответства на сутрешното отваряне на галерията със снимки. „Фалшиви Сълзи“ на Тони Стораро е за момента, в който осъзнаваш какво точно си изпратил в 02:14. „Мъка“ на Орхан Мурад затваря деня — когато шкембето е изядено и самооценката не се е вдигнала.
Пожелания
Дано чашата вода на нощното шкафче следващия път бъде изпита навреме, а не намерена сутринта топла и недокосната.
Нека следобедът да мине без нови доказателства, а вечерта — без нови показания.
Дано „клин клин избива“ остане само поговорка и не се тества в кухнята преди обяд.
Нека „никога повече“ издържи поне до сряда.