Тонко празнува на Антоновден, 17 януари — първия ден от зимната двойка с Атанасовден. Кратка мъжка форма на Антон, зад която стоят египетски отшелник и селски ковач срещу зимните болести.
Антоновден на 17 януари отваря една зимна двойка празници — на следващия ден идва Атанасовден. Тонко черпи в самото сърце на януарския студ, когато по трапезата се редят топли питки, а мед и орехи се раздават за здраве. Първата половина на двойката носи неговото име, а втората — на брата по празник.
Самото име Тонко е кратка, гальовна българска форма на Антон и Андон — така, както селото открай време скъсява дългите имена за всекидневна употреба. Коренът е римското родово име Антониус, чието точно значение се губи някъде в етруските хълмове и остава неясно до днес. Рядък случай на име, чиято етимология честно завършва с въпросителна вместо с готово тълкувание. От същия корен растат Антон, Андон, Тончо, Тони и Дончо, а днес Тонко живее самостоятелно като пълноценно име, не само като галено обръщение.
Светецът зад празника е Свети Антоний Велики, египетски отшелник от трети и четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Според житието той раздава имота си и се оттегля в пустинята, където прекарва живота си в пост, молитва и уединение, доживявайки дълбока старост. Дълго преди манастирите с правила и общежития, Антоний вече е показал пътя: сам човек срещу пустинята и собствените си изкушения.
В българската народна вяра обаче отшелникът се преоблича. Антон и брат му по празник Атанас стават двойка ковачи и железари, пазители на здравето срещу зимните болести — чумата, шарката и „синята пъпка“. Затова на Антоновден жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите. Пустинният светец и селският ковач съжителстват в един образ, както става, когато книжовната вяра се срещне с народната.
В кючешкия прочит Антоновден е зимен празник в самия студен пик на януари, а Тонко го посреща с достойнството на име, зад което стои бащата на монашеството. Кючекът е точно за момента, когато пустинната строгост отстъпи на съвсем непустинното веселие. Малко именици черпят в толкова неудобно време на годината — насред януарската виелица, когато и болестите се събират на съвет — а въпреки това масата се пълни и чашите не спират. Свети Антоний е бягал от света в пустинята; неговите именици, за щастие, бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самото събиране, когато гостите се изсипят у Тонко и вечерта официално започне. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата, която държи вечерта, докато навън януари си прави своето. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за дългата зимна вечер, издържана до края с чаша в ръка. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от купона, през масата, до последната чаша в студената нощ.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден. Пустинята роди монашеството, ковачите оковаха болестта, а кючекът изпрати Тонко през първия ден на зимната двойка.
Пожелания
Светецът ти избягал от света в пустинята сам; ти на неговия ден бягаш само от трезвостта, и то с обратен билет за сутринта.
Черпиш насред януарската виелица, когато и болестите се събират на съвет; пълниш масата напук и на студа, и на дневния ред на чумата.
Едно от малкото имена, чиято етимология честно свършва с въпросителна — никой така и не разбра какво значи, а ти пак вдигаш чаша, все едно смисълът не липсва.
Под галеното „Тонко“ селото виждало ковач, не отшелник — египетски светец, преоблечен и пратен право в ковачницата срещу зимните болести.