Антоанета празнува на Антоновден, седемнайсети януари — зимен имен ден в самото сърце на студа, ден преди Атанасовден. Три кючека рамкират вечерта по-долу, за трапезата и за дансинга.
Антоанетите празнуват на Антоновден, седемнайсети януари — в самото сърце на студа, ден преди Атанасовден да поеме щафетата на зимната двойка. По народно поверие точно на този ден се събират болестите — чумата, шарката, „синята пъпка“ — затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите. Вместо това по къщите се месят питки и се раздават мед и орехи за здраве. Антоанета черпи, значи, в най-строго охранявания зимен ден от календара.
Името идва от френското Антоанет — умалителна женска форма на Антоан, зад която стои латинското родово име Антониус. А оттам нататък следата се губи: Антониус най-вероятно има етруски корен, а етруският така и не е разчетен докрай, затова значението си остава неизвестно. Рядко име, чиято етимология завършва с въпросителна вместо с превод. Френската наставка добавя само умалителната нежност; смисълът под нея си остава загадка. От същия корен растат Антония, Тони, Нети.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от четвърти век, смятан за основоположник на монашеството. Раздал имота си и се оттеглил в пустинята: пост, молитва и уединение до дълбока старост. Пълната история е за неговата страница; тук стига да се каже, че Антоанета носи име, зад което стои човек, избягал възможно най-далеч от всякакво празненство.
В народната вяра обаче пустинният монах се слива с брат си по празник Атанас в двойка ковачи — покровители на здравето, пазещи от заразата. Затова на Антоновден не се пали ковашки огън и не се пипа желязо, за да не се разсърдят пазителите. Отшелникът от Египет, преоблечен от българското село в ковач — обичайната съдба на светеца, когато книжовната вяра срещне селския двор. Антон и Атанас минават за братя в календара, макар историята им да няма нищо общо.
В кючешкия прочит Антоновден е имен ден, изкаран напук на януари. Мария Антоанета е дала на името тежест и слава, но по родните трапези Антоанетите, Тоните и Нетите просто вдигат чаша сред снега, с достойнството на име, минало през френски двор и римски корен. Свети Антоний е бягал от изкушенията; неговите именици, за щастие, бягат само от трезвостта, и то за една вечер.
Ивана — Шампанско и сълзи е за първата наздравица, когато празничната чаша носи и сладкото, и горчивото наведнъж. Глория — Ледена кралица е за самообладанието, с което зимният имен ден се носи сред студа, кралски и невъзмутим. АЗИС — Хоп е за момента, в който трапезата отстъпи на дансинга. Взети заедно, трите минават през целия Антоновден — от наздравицата, през кралската стойка, до танца, издържан докрай.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме следващия ден от двойката. Пустинята роди отшелника, ковачите оковаха болестта, а кючекът изпрати Антоанета през най-охранявания зимен ден с чаша в ръка.
Пожелания
Мария Антоанета качи името в учебниците по история; на теб се падна да го обясняваш на роднина, който пита само дали е останала ракия.
Френската наставка добавила нежност, но смисълът под нея си остава загадка — име, което звучи мило и не обещава нищо конкретно, точно като повечето наздравици тази вечер.
На твоя имен ден се събират чумата, шарката и „синята пъпка“, а ти вдигаш шампанско — храброст, която французойката в името ти би одобрила.
Зад френския двор в името ти стои египетски отшелник, избягал възможно най-далеч от всякакво празненство — а ти го честваш точно с празненството, от което е бягал.