Антонина черпи на Антоновден, седемнайсети януари — първия от зимната двойка с Атанасовден. Денят пази от болести: жените не предат, а на трапезата има мед и орехи за здраве.
Антонина черпи на Антоновден, седемнайсети януари — първия от една зимна двойка празници, следван веднага от Атанасовден на осемнайсети. Двата дни вървят заедно в народния календар, а Антон и Атанас минават за братя, пазители на здравето срещу зимните болести. По къщите се месят питки, раздават се мед и орехи за здраве — сладка застраховка срещу студа.
Самото име Антонина е женската форма на римското родово име Антониус, минала през мъжкото Антонин. Родът на Антониите е сред влиятелните в древен Рим, но точният корен на името се губи някъде в етруските основи и значението му остава спорно до днес. По-късните тълкувания му прикачват „безценна“, но това е добронамерена догадка, не сигурен превод — рядко име, чиято етимология честно завършва с въпросителна. От същия корен растат Антон, Антония и галеното Тони.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — фигура с огромна тежест за християнството, смятан за основоположник на монашеството в източната църква. През трети и четвърти век той раздава имота си в Египет и се оттегля да живее сам в пустинята, в пост, молитва и борба с изкушенията. Дълго преди манастирите с правила и общежития, Антоний вече е показал пътя: сам човек срещу пустинята и собствените си демони. Антонина носи неговото име в женски род, на хиляди километри и седемнайсет века от онази пустиня.
В българската народна вяра Антоний се слива с брат си по празник Атанас в двойка ковачи, пазещи от чумата, шарката и „синята пъпка“. Затова на Антоновден жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите. Ирония, която Антонина може да оцени: точно на нейния имен ден жените имат официално разрешение да не пипнат работа — по-скоро от страх, отколкото за почивка.
В кючешкия прочит Антоновден е празник в самия студен пик на януари. Антонини, Тони и Антонии черпят сред снега, с достойнството на име, зад което стои бащата на монашеството. Кючекът е за момента, когато пустинната строгост отстъпи място на съвсем непустинно веселие. Свети Антоний бяга от света в пустинята; неговите именички, за щастие, бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самото събиране, когато гостите се струпат и вечерта официално започне. Нелина — Бял Мерцедес е за показността, с която зимният имен ден се носи напук на студа. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за дългата вечер, когато трапезата вземе своето и жаждата поеме нещата в свои ръце. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от събирането, през самочувствието, до дългата зимна вечер, издържана до края.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата. Пустинята роди монашеството, ковачите оковаха болестта, а Антонина изкара имен ден в началото на зимната двойка — с мед, орехи и малко повече от мед и орехи.
Пожелания
Единственият ден, в който традицията официално ти забранява да пипнеш работа, за да не разсърдиш болестите — използвай разрешението, преди държавата да въведе данък и върху него.
Наричат името ти „безценна“, но е добронамерена догадка, не сигурен превод — рядко признание, че някой честно не знае колко струваш.
Родът на Антониите бил сред влиятелните в древен Рим; влиянието стигна чак до Антоновден в панелката, където черпиш с мед и орехи вместо със сенаторски тоги.
Свети Антоний стоял сам срещу пустинята и собствените си демони; твоите демони тази вечер са трима роднини и въпросът кога ще се жениш.