Антоновден е 17 януари — Свети Антоний Велики е напуснал всичко в Египет и живял сам в пустинята дълго преди монашеството да стане организирано. Антоните черпят сред зимата.
Антоновден на 17 януари е първата половина от една зимна двойка празници — следван веднага от Атанасовден на осемнайсети. Двата дни вървят заедно в народния календар, а Антон и Атанас се смятат за братя, пазители на здравето срещу зимните болести. Антоните черпят в самото сърце на студа.
Името идва от римското родово име Антониус, чийто произход се губи някъде в етруските корени и чието точно значение остава неясно и до днес. Рядък случай на име, чиято етимология честно завършва с въпросителна. От корена растат Тони, Антония, Дончо.
Светецът е Свети Антоний Велики — фигура с огромна тежест за християнството, смятан за основоположник на монашеството в източната църква. През трети и четвърти век той изоставя богатството си в Египет и се оттегля да живее сам в пустинята, в пост, молитва и борба с изкушенията — образ, който по-късните векове ще нарисуват безброй пъти като „изкушението на свети Антоний“. Дълго преди монашеството да се превърне в организирани манастири с правила и общежития, Антоний вече е показал пътя: сам човек, сам срещу пустинята и собствените си демони. От неговия пример израства цяло направление на християнския живот.
В българската народна вяра обаче Антоний се слива с брат си по празник Атанас в двойка ковачи — покровители, пазещи от чумата и заразните болести. Затова около Антоновден и Атанасовден се спазват забрани за работа с огън и желязо, за да не се разсърдят пазителите на здравето. Пустинният отшелник и селският ковач тук съжителстват в един образ, както често става, когато книжовната вяра се срещне с народната.
Така Антон носи име с двойно лице: римски корен с изгубено значение и египетски светец, избягал в пустинята, преоблечен от българското село в ковач срещу болестите. Малко имена пътуват толкова далеч — от етруските хълмове през египетската пустиня до зимния български двор.
В кючешкия прочит Антоновден е зимен празник в самия студен пик на януари. Тони, Антонии и Дончовци черпят сред снега, с достойнството на име, зад което стои бащата на монашеството. Кючекът е за момента, когато пустинната строгост отстъпи на съвсем непустинното веселие. Свети Антоний е бягал от света в пустинята; неговите именици, за щастие, бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.
Тони Стораро и Константин — Кома е за втората половина на празничната вечер, когато трапезата вземе своето. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самоувереността, с която зимният имен ден се носи напук на студа. Валдес — Рибна Фиеста е за изобилието на празничната маса сред зимата. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от изобилието, през самочувствието, до дългата зимна вечер, издържана до края.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден от зимната двойка. Пустинята роди монашеството; ковачите оковаха болестта; кючекът изпрати свети Антоний през зимния му ден в началото на двойката.
Пожелания
Единственото име, чиято етимология честно свършва с въпросителна — все едно и кръстникът не е бил сигурен какво значи.
Светецът ти е избягал в пустинята да се бори с изкушенията; ти бягаш само от трезвостта, и то до утре сутрин.
Светецът ти пази от чумата, затова на Антоновден не се пипа желязо — удобно оправдание да не свършиш нищо освен наздравицата.
Име, пропътувало от етруските хълмове през египетската пустиня до българския зимен двор — за да завърши като повод за наздравица в най-студената седмица на януари.