Тонка празнува на Антоновден, седемнайсети януари — зимен имен ден в двойка с Атанасовден. Денят пази от болести с питки, мед и орехи — и със забрана да се вари боб.
Тонките празнуват на Антоновден, седемнайсети януари, в средата на зимата — първата половина на една зимна двойка, защото на следващия ден идва Атанасовден. В този ден по традиция жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите; вместо това месят питки и раздават мед и орехи за здраве. Имен ден, който започва със забрана да свариш леща.
Името Тонка идва от Антония — женската форма на Антон, зад която стои римското родово име Антониус. Народната традиция тълкува корена като „безценен“, „който няма цена“, но честната етимология на Антониус се губи някъде в етруските хълмове и точното значение остава неясно и до днес. От същия корен растат Тоня, Тони и Тоника, а по мъжка линия — Тончо. Тонка е умалителното, което с времето е седнало на трапезата като пълноправно име.
Светецът е Свети Антоний Велики — египтянин от трети и четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Според житието раздава имота си и се оттегля в пустинята, където изкарва живота си в пост, молитва и уединение, доживявайки дълбока старост. Тонка носи име на човек, който доброволно се е отказал от всичко и е тръгнал сам срещу пустинята — доста тежко наследство за един зимен имен ден.
В българската народна вяра обаче пустинният отшелник се преоблича. Антон и брат му по празник Атанас стават покровители на ковачите и железарите, а самият Антоновден — зимен ден за предпазване от болести, когато се вярва, че се събират чумата, шарката и „синята пъпка“. Оттам и забраните: не се пипа огън и желязо, не се вари боб, за да не се разсърдят болестите. Селото взема египетския светец и го праща право в ковачницата.
В кючешкия прочит Антоновден е имен ден в самото студено сърце на януари. Тонките черпят сред снега, между питката и меда, с достойнството на име, зад което стоят и бащата на монашеството, и селският ковач. Кючекът идва точно там, където пустинната строгост отстъпва на съвсем непустинното веселие — за една вечер здравето се пази не с молитва, а с трапеза и музика.
Орк. Кристали — Харчи пари е за щедростта на празничната маса, където имен ден без разход не се брои. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е поклонът към ковачите и майсторите, които този ден пази. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за вечерта, когато забраните са отдавна забравени и остава само купонът. Взети заедно, трите минават през целия Антоновден — от щедрата трапеза, през занаята под закрила, до дългата зимна вечер.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата. Пустинята роди отшелника, селото го направи ковач, а кючекът изпрати Тонка през зимния ѝ ден с пълна трапеза и празна леща.
Пожелания
Народът реши, че името ти значи „безценна“, защото истинската му етимология се изгубила в етруските хълмове — типично, цената я вдигаме тъкмо на онова, което не можем да проверим.
Кръстена си на човек, който раздал целия си имот и тръгнал сам срещу пустинята — доста тежко наследство за един зимен имен ден с питки и мед.
Твоят имен ден по правило започва със забрана да свариш леща, за да не разсърдиш чумата — рядкото меню, което те пази жив по това какво НЕ сложиш на печката.
Селото взело египетски отшелник и го пратило право в ковачницата срещу зимните болести; наследяваш занаят, за който светецът ти дори не е подозирал.