Тониките празнуват на Антоновден, седемнайсети януари — рядкото женско име в семейството на Антон черпи в самото сърце на зимата. Ако търсиш кючек за именния ден, ето откъде да започнеш.
Тониките празнуват на Антоновден, седемнайсети януари — първата половина от една зимна двойка, следвана веднага от Атанасовден на осемнайсети. Двата дни вървят заедно в народния календар: на трапезата се месят питки, раздават се мед и орехи за здраве, а жените оставят хурката настрана. Рядко име, което черпи в самото сърце на студа.
Тоника е една от по-редките женски издънки в голямото семейство на Антон. Коренът е римското родово име Антониус, а произходът му е спорен — едни автори го извеждат от гръцкото „антос“ (цвете), други търсят следите му в етруските хълмове, но точното значение остава без сигурен отговор и до днес. От същия корен растат Тони, Тонка, Тоня и Антония — Тоника е по-тихата им сестра, която не се среща на всеки ъгъл.
Светецът зад празника е Свети Антоний Велики, живял през трети и четвърти век в Египет и смятан за основоположник на християнското монашество. Според житието той раздал имота си и се оттеглил в пустинята, където прекарал живота си в пост, молитва и уединение до дълбока старост. От неговия пример израства цяло направление на християнския живот — самотникът, който показва пътя, преди манастирите да съществуват.
Българското село обаче помни Антоновден по-приземено — като зимен празник срещу болестите. Вярва се, че на този ден се събират чумата, шарката и „синята пъпка“, затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят заразите. Антон и брат му по празник Атанас минават и за покровители на ковачите и железарите — пустинният отшелник, преоблечен от селото в ковач срещу болестта.
В кючешкия прочит името крие една хубава игра на думи: тоника е и устоят в музиката — тонът, към който всичко се връща накрая. Подходящо име за жена, която черпи в най-студения ъгъл на януари, докато селото спазва забраните си за предене и плетене. Тониките носят рядкото си име със спокойствието на нещо, което не бърза да се доказва — устоят, а не орнаментът.
„Кралица съм аз“ на Тони Дачева и орк. Кристал коронясва именницата за една вечер, с достойнството на име, което не се среща често. „Шефката“ на Тони Стораро и Галена е за самоувереността, с която зимният имен ден се носи напук на студа — а Тониките, между другото, си имат цели двама кръстници в чалгата, и двамата Тони. „Тирбушона“ на Братя Кулинови отпушва дългата зимна трапеза и я държи будна докрай. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от короната, през самочувствието, до вечерята, издържана до последната глътка.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата. Пустинята роди монашеството, ковачите оковаха болестта, а кючекът изпрати Тониките през зимния им ден — тихо, но точно на устоя.
Пожелания
Значиш „устоят“ — тонът, към който в музиката всичко се връща накрая; в един български януари всичко се връща към ракията, тъй че името ти почти минава за диагноза.
Кръстена си на ден, в който жените нямат право да сварят боб, за да не разсърдят чумата — единственият празник, който се пази с това, което НЕ сготвиш.
Твоят светец раздал целия си имот и избягал сам в пустинята; ти честваш деня му, като раздаваш само мезето и не се отдалечаваш по-далеч от балкона.
Учените честно се отказаха да проследят произхода ти някъде към етруските хълмове — рядка чест, да те кръстят на нещо със спорно значение и пак да черпиш.