Тони празнува на Антоновден, седемнайсети януари — имен ден в най-студения край на зимата, между питките и меда за здраве. Ако търсиш кючек за наздравицата сред снега, три песни чакат по-долу.
Тони вдига чаша на седемнайсети януари, в един от най-студените дни на календара, когато зимата вече е стъпила здраво и няма скоро да мръдне. На Антоновден по къщите се месят питки, раздават се мед и орехи за здраве, а празничната трапеза се нарежда напук на студа навън. Имен ден в разгара на януари е упражнение по инат — топло вътре, лед отвън.
Името Тони е кратката форма на Антон, Антоний и Антония — тръгва от римското родово име Антониус, чиито корени се губят някъде в етруския език, а точното значение остава спорно и до днес. Западната традиция обича да го превежда като „безценен“, но това е по-скоро късна народна догадка, лепната върху име, което честно завършва с въпросителна. От същия корен растат Тоня, Тончо и Дончо — цяло гнездо от форми около един изгубен смисъл.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики, живял между трети и четвърти век и смятан за основоположник на християнското монашество. Според житието той раздава имота си и се оттегля в египетската пустиня, където изкарва живота си в пост, молитва и уединение, доживявайки дълбока старост. Дълго преди манастирите да станат сгради с правила, Антоний вече е показал пътя — сам човек срещу пустинята. Църквата чества паметта му на седемнайсети януари, деня на неговата кончина.
В българското село обаче пустинният отшелник се преобразява. Тук Антон и брат му по празник Атанас пазят от зимните болести — чумата, шарката, „синята пъпка“ — и на Антоновден жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите. За сметка на това месят питки и раздават мед и орехи за здраве, а двамата светци минават и за покровители на ковачите и железарите. Пустинният монах и селският ковач съжителстват в един образ, както често става, когато книжовната вяра се срещне с народната.
В кючешкия прочит Антоновден е имен ден в самото сърце на студа. Тони вдига наздравица сред снега, зад гърба му стои бащата на монашеството, а пред него — маса, която няма нищо общо с пустинята. Свети Антоний бяга от света, за да намери тишина; неговите именици бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за първата половина на вечерта, когато гостите се събират и трапезата тепърва набира скорост. Радо Шишарката — Шопска салата е за самата маса, за мезето, което държи всичко останало на крака. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за късния час, когато чашата вече знае пътя сама. Взети заедно, трите минават през целия Антоновден — от събирането, през трапезата, до дългата зимна вечер, издържана докрай.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден. Пустинята роди тишината, селото я размени за питки и мед, а кючекът изпрати Тони през най-студения имен ден с пълна чаша в ръка.
Пожелания
Едно Тони върши работа за Антон, Антоний и Антония наведнъж — рядка икономия на букви в държава, която иначе обича да усложнява всичко до гишето.
Име от четири букви за празник, скрит зад цяла стена забрани — не се преде, не се плете, не се вари боб; Тони е кратко точно колкото списъкът със забранени неща е дълъг.
Между заледения прозорец и врящата тенджера стои маса, която категорично отказва да признае, че е януари — и ти сядаш на нея с пълна чаша, все едно лятото просто е закъсняло.
Светецът зад името ти избяга в пустинята да намери тишина; ти я разменяш за уредба, питки и мед, и смяташ, че си на печалба.