Тинка празнува на Атанасовден, осемнайсети януари — денят, в който народът обявява зимата за преполовена. Кратко име с несигурен корен, което влиза в празника заедно с Атанаска.
Тинка празнува на Атанасовден, осемнайсети януари, макар че на пръв поглед нищо в късото ѝ име не води обратно към александрийския патриарх. Денят е от онези зимни дати, около които народът е навил цяла метеорология: по поверието на Атанасовден лятото праща писмо на зимата да си стяга багажа и оттук нататък, поне на теория, времето тръгва към затопляне. На трапезата се слагат курбан и обреден хляб, а из къщите Тинките приемат честитки от роднини, които всяка година се чудят защо точно днес.
Самото име Тинка е умалителна, гальовна форма — съкращение на по-дълго име, затворено с наставката -ка. Кое точно е изходното име, там свършва сигурността: Тинка се извежда ту от Христина, ту от Катерина, ту от Латинка или Стоянка, според това коя баба как е скъсила името на внучката. Затова и значението на Тинка не е едно фиксирано нещо, а зависи изцяло от името, което стои зад умалителното. Формата е славянска по кройка, но коренът ѝ пътува.
Поводът за деня е Свети Атанасий Велики, архиепископ на Александрия от четвърти век и един от най-инатливите защитници на православието срещу арианството — учение, отричащо единосъщието на Христос с Бог Отец. Борбата му коства пет изгнания, но догмата за Светата Троица оцелява точно заради неговата упоритост. Тинка попада в този ден по роднинска линия: в календарните списъци тя се води редом с Атанаска, Наска и Наско, и празнува с тях за компания.
В народната представа Антон и Атанас — седемнайсети и осемнайсети януари — не са толкова богослови, колкото ковачи: двама братя, изковали верига, с която да оковат чумата далеч от селото. Затова на техните дни жените не пипат нищо, свързано с огън и желязо, за да не разсърдят пазителите на здравето. Атанасовден носи и името Средзимник — денят, който разполовява студа, и по който старите хора гадаят дали пролетта ще подрани, или ще се проточи.
В кючешкия прочит Атанасовден е онази точка в зимата, в която човек решава, че най-лошото е зад гърба му — обикновено погрешно, защото февруари още не е казал думата си. Тинка черпи с оптимизма на хора, чийто празник обещава топло, докато вън все още вали. Кючекът е точно за този самозалъгващ се момент, в който вдигаш наздравица за пролет, която никой не е виждал.
Радо Шишарката — Шопска салата е за самата трапеза, около която се събира черпенето — салата, зимнина и повод да се вдигне гълчава. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата, с която Тинка топли зимата отвътре, щом отвън не помага. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за веселбата, която на имен ден отказва да свърши в разумен час. Взети заедно, трите песни минават през целия Атанасовден — от масата, през чашата, до сутринта, в която някой още пита кой го е канил.
Атанасовден свършва в студена януарска вечер, но с усещането, че зимата вече е преполовена. Писмото беше пратено, наздравицата — вдигната, а Тинка отпразнува ден, който дори не носи нейното име.
Пожелания
Никой речник не знае от кое име идваш — Христина, Катерина или Латинка — та празнуваш с увереността на човек, чийто произход и кръстницата е забравила.
Честваш ден на светец без никаква връзка с теб — влизаш в празника като на сватба, на която не познаваш нито булката, нито младоженеца, но яденето е даром.
Празникът ти обявява зимата за преполовена, но февруари още не е казал думата си — а той рядко казва нещо мило.
Името ти е умалително, орязано до минимум и затворено с едно „-ка“ — цяла България те гали, без никой да е сигурен какво точно гали.