Атанасовден е 18 януари — по поверието денят, в който „лятото изпраща писмо на зимата да се маха“. Свети Атанасий Велики е извел православната догма за Троицата въпреки пет изгнания. Атанасите черпят.
Атанасовден на 18 януари е от онези зимни празници, около които народът е изтъкал цяла метеорологична митология. По поверието на този ден „лятото изпраща писмо на зимата да се маха“ — минава се средата на студения сезон и оттук нататък, поне на теория, се върви към затопляне. На теория, защото между писмото и реалното затопляне в тази страна обикновено стои същата дистанция като между обещание и изпълнение.
Името идва от гръцкото Атанасиос и значи „безсмъртен“ — от a- (отрицание) и thanatos (смърт). Едно от най-амбициозните имена в календара, буквално отричане на смъртта, носено предимно от хора, които въпреки това редовно попадат в чакалня на поликлиника като всички останали. От корена растат Наско, Ташо, Атанаска.
Светецът е Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски от четвърти век и един от най-твърдите защитници на православието. Цялата му кариера минава в борба срещу арианството — учение, отричащо единосъщието на Христос с Бог Отец — и тази борба му коства не по-малко от пет изгнания от катедрата. Пет пъти изхвърлен, пет пъти върнат: човек, който третира уволнението като временно неудобство, а не като край — което в наши дни минава за завидна кариерна стабилност. Зад упоритостта му стои формулирането на догмата за Светата Троица така, както църквата я изповядва и до днес.
В народния календар Антоновден и Атанасовден — 17 и 18 януари — вървят като двойка, а братята Антон и Атанас минават за ковачи, изковали синджир, с който да оковат чумата и злите болести далеч от хората. Затова на техните дни жените не работят нищо, свързано с огън и желязо, за да не разгневят пазителите на здравето — народна здравна система, която е държала на забрани и синджир, тоест приблизително с толкова бюджет, колкото и днешната.
Атанасовден носи и името Средзимник — денят, който разполовява студения сезон и по който старите хора са гадаели дали пролетта ще подрани, или ще се проточи още дълго. Гадаенето е било единствената достъпна прогноза, при това с процент на уцелване, не по-нисък от съвременните обещания за кога ще спре да поскъпва всичко.
В кючешкия прочит Атанасовден е повратна точка в зимата, чествана с надеждата, че най-лошото е зад гърба. Наско, Ташо и Атанаски черпят с оптимизма на хора, чийто празник обещава, че пролетта, макар и далечна, вече е тръгнала насам — същият оптимизъм, с който всяка година се вярва, че тази зима отоплението ще е поносимо. Кючекът идва точно там, където зимната умора отстъпи на наздравицата, която стопля по-надеждно от всяка сметка за парно.
Орк. Димо бенд — Heroes е за героичната упоритост на светеца, издържал пет изгнания без бюджет за завръщане. Кондьо — Show да става е за зрелищната страна на празника в сивата зима — защото ако чакаш времето да се оправи, преди да празнуваш, чакаш до Гергьовден. Орхан Мурад — Мъка е за по-тежката зимна нотка, преди наздравицата да я разсее по-бързо от отоплението, което държавата така и не пусна навреме. Взети заедно, трите минават през целия Атанасовден — от героичното постоянство, през зимното веселие, до мъката, стопена от чашата.
Атанасовден свършва в студена януарска вечер, но с усещането, че зимата вече е преполовена. Писмото беше изпратено — и както винаги тук, пристигна навреме единствено защото нямаше кой да го забави. Догмата беше отстояна, а кючекът изпрати Свети Атанасий през повратния му ден насред зимата.
Пожелания
Името ти буквално отрича смъртта — a- за „не“, thanatos за „смърт“. Жалко, че НОИ не признава етимологията като основание за пенсия.
Свети Атанасий изкара пет изгнания и пак се върна на катедрата — ти се отказваш от опашката в поликлиниката още на втория час.
На твоя ден лятото праща писмо на зимата да се маха — единствената пратка в България, която пристига навреме, и то защото няма пощальон да я забави.
Казваш се „безсмъртен“, а празнуваш на Средзимник — денят, който любезно ти напомня, че зимата е само преполовена, не свършена. Като повечето неща тук.