Нася празнува на Атанасовден, 18 януари — денят, който народът брои за точната среда на зимата. Ако търсиш песен за черпенето, кючекът вече е избрал три.
Атанасовден на 18 януари е денят, в който всяка Нася приема поздравления точно по средата на зимата — не в началото, когато има вълнение, нито в края, когато има облекчение, а в скучната среда, където сезонът просто продължава. По народния календар това е математическата половина на студа: върви курбан и обреден хляб, домакинята реже топлия комат, а навън е все още минус нещо. Нася черпи заедно с всички Атанасовци и Атанаски, само под по-късото и по-меко име.
Нася е галената, съкратена форма — от Атанаска, женското на Атанас. Коренът е гръцкото Атанасиос, „безсмъртен“, сглобено от a- (отрицание) и thanatos (смърт): буквално „която не умира“. Носиш име с гаранция срещу единственото сигурно нещо в живота — смело обещание за кръщелно, което после само се съкращава до две срички. От същия ствол растат Атанаска, Наса и мъжкото Наско. Да не се бърка с Настя — то е умалително на Анастасия и идва от друг корен, макар ухото упорито да ги слепва.
Зад името стои свети Атанасий Велики — патриарх на Александрия от четвърти век и един от най-инатливите защитници на православието. Цялата му кариера минава в спор с арианството и този спор му коства пет изгнания от катедрата. Тоест човекът, чието име значи „безсмъртен“, беше гонен пет пъти и пет пъти се върна — не толкова безсмъртие, колкото административно упорство, надживяло всичките си началници. Име, което ляга добре върху жена, наследила богослов, оцелял на хартия по-дълго от опонентите си.
В народната представа денят си има собствена дребна метеорология: лятото сяда и пише писмо на зимата да си събира багажа, а времето уж започва да омеква — прогноза, издадена от лятото, което по това време на годината е доста заинтересована страна. Антоновден и Атанасовден вървят по двойка, 17 и 18 януари, а братята Антон и Атанас минават за ковачи, изковали синджира, с който да оковат чумата и да я държат надалеч. Затова около тези дни жената не пипа огън и желязо — да не разсърди двамата, които държат чумата вързана, единствената охрана, работеща без заплата.
В кючешкия прочит Атанасовден е точката, в която зимата се пречупва наполовина — още студено, но вече с посока. Нася черпи с увереността на човек, чийто празник носи гаранция срещу свършека; кючекът тук е за момента, в който умората от януари отстъпи на първия повод да се стане от стола. Мека дума „безсмъртна“ на висок бийт — и залата някак ѝ вярва до сутринта.
Наско Ментата — Елена Елена сяда точно на празника: самият Наско е атанасовденско име, а песента цяла вика по име, както масата вика Нася. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира около комата и не поглежда часовника. Орк. Кристали — Харчи пари е за неизбежната част, в която черпещата плаща сметката с усмивка и без калкулатор. Взети заедно, трите минават през целия имен ден — името се извиква, компанията сяда, а Нася плаща и не съжалява.
Атанасовден свършва в студена януарска вечер, но с усещането, че зимата вече е преполовена. Писмото е изпратено, комата — разчупен; кючекът изпраща всяка Нася през повратната точка на нейния празник, с име, което обещава да не свърши.
Пожелания
Цял живот те бъркат с Настя, а името ти всъщност значи „безсмъртна“ — единственото в България, което наистина отказва да умре, е грешката в кръщелното.
Три неща оцеляха от твоя светец: спорът за единосъщието, петте му изгнания и навикът на всяка Нася да изкара януари само на инат.
Лятото уж пише писмо на зимата да си върви — едно от малкото писма в България, което стига навреме, жалко че адресатът пет пари не дава и остава до март.
Жените на този ден не пипат желязо, за да не разсърдят пазителите на здравето — ти не пипаш здравната си книжка по абсолютно същата логика.