Атанаска празнува на Атанасовден, осемнайсети януари — денят, който народът смята за средата на зимата. Черпят всички Атанаски и Наски, а на трапезата има курбан и обреден хляб.
Атанаска вади курбана и обредния хляб на осемнайсети януари — Атанасовден, денят, който народният календар е обявил за средата на зимата. Половината студ е зад гърба, другата чака отпред, а именичката стои точно по средата и черпи.
Името е женската форма на Атанас и идва от гръцкото Атанасиос — от а- (отрицание) и танатос (смърт), тоест „безсмъртна“. Едно от малкото имена в календара, което буквално отрича смъртта и го прави в женски род. От същия корен растат Наска и Наса — по-късите форми, с които я викат вкъщи.
Денят носи името на Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски от четвърти век и един от най-упоритите защитници на православието срещу арианството. Цялата му кариера минава в спорове за това единосъщен ли е Христос с Бог Отец, и този спор му коства няколко изгнания от катедрата. Име, което значи „безсмъртна“, приляга на празник, чийто светец е известен точно с това — че делото му надживя всичките му противници.
В по-старите представи Антоновден и Атанасовден вървят като двойка — седемнайсети и осемнайсети януари — а Антон и Атанас не са толкова богослови, колкото двама братя ковачи, изковали верига, с която да оковат чумата далеч от хората. Затова около тези дни жените не пипат нищо, свързано с огън и желязо, за да не разсърдят пазителите на здравето. Атанаска, кръстена на здравеняка от двойката, наследява точно тази роля — да стои между студа и заразата и да ги надживее.
Денят носи и второ име — Средзимник. По поверието, на осемнайсети януари лятото сяда и пише писмо на зимата да си събира багажа, тоест минава средата на студа и оттук нататък, поне на теория, времето тръгва към топло. Атанасовден е и от дните, по които се гадае: какъвто е денят, такава ще е и втората половина на зимата.
В кючешкия прочит Атанасовден е ден за оптимизъм на инат. Навън е минус десет и снегът скърца, но календарът твърди, че върви към топло, и Атанаска черпи точно с това обещание. Празникът е за момента, в който зимната умора отстъпва на първия слух, че пролетта уж е тръгнала насам — слух, който в България обикновено закъснява, но все пак пристига.
Глория — Ледена кралица държи замръзналата среда на зимата, точно там, където стои денят. Валдес — Жега е топлината, която писмото обещава, преди тя реално да дойде. Братя Кулинови — Тирбушона отпушва трапезата и наздравицата над курбана. Взети заедно, трите минават през целия Атанасовден на Атанаска — от студената среда, през обещаната топлина, до тапата, която хвръква над масата.
Атанасовден свършва в поредната студена януарска вечер, но с усещането, че най-лошото вече е преполовено. Писмото е изпратено, наздравицата — вдигната, а Атанаска остава с име, което спокойно ще надживее и тази зима.
Пожелания
Носиш едно от малкото имена, което буквално отрича смъртта — „безсмъртна“, в женски род; удобно, защото черпиш точно когато януари най-усърдно опитва да докаже обратното.
Светецът ти прекара кариерата си в спорове и няколко изгнания, но делото му надживя всичките му противници; на име, което значи „безсмъртна“, това му приляга — просто издържа по-дълго от опозицията.
Празнуваш на Средзимник — деня, в който по поверието лятото сяда и пише на зимата да си събира багажа; вдигаш наздравица на кредит, срещу обещание за пролет, което тепърва трябва да пристигне.
Кръстена си на единия от двамата братя ковачи, изковали верига да държат чумата вън от селото; днес същата служба се води здравна каса и се справя със заразите горе-долу толкова убедително.