Симона празнува на Симеоновден, 1 септември — денят на свети Симеон Стълпник и на православната църковна Нова година. Женската форма на Симеон черпи в началото на есента, точно преди първата бразда.
Симона празнува на Симеоновден, 1 септември — дата, натоварена с преходи. Навън дворовете се готвят за есента, за първата оран и сеитба, а по църковен устав същият ден отваря и православната Нова година. Симоните вдигат наздравица точно в този процеп между отиващото си лято и започващата стопанска година.
Името Симона е женската форма на Симон, а през него — на Симеон. Коренът е староеврейски: Шимон, „чут“ — тоест изслушан от Бога. В женски род се добавя едно „а“ на края — окончанието, което маркира рода в славянските и романските езици — и така „чут“ става „чута“. От същия корен растат Симо, Мони, а на юг и Симонета. Симона е и от малкото имена, които звучат еднакво близко в Италия, Испания и България — женското „а“ пътува през половин Европа, без да губи еврейския си корен.
Светецът зад датата е свети Симеон Стълпник — аскет от пети век, който прекарал трийсет и седем години върху висок каменен стълп в Сирия, в непрекъснат пост и молитва. Оттам идва и прозвището „Стълпник“. Същият 1 септември е и началото на индикта — византийската църковна Нова година, с която тръгва богослужебният цикъл. Пълната история стои на празничната страница; тук важи връзката — името, което значи „чут“, носи денят на човека, качил се възможно най-високо, само за да бъде чут.
В българската народна традиция 1 септември отваря есенния земеделски цикъл. Сутринта жените месели пшенични питки и с тях ритуално захранвали воловете преди първата оран. Същият ден бил и ден на пестене: не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе“ берекетът с изнесеното.
В кючешкия прочит Симеоновден е тих празник на прагове. За Симоните това е двоен праг: и техният имен ден, и първата страница на новата църковна година, отгърната в един и същ септемврийски ден. Черпи се без много шум, някъде между последното лято и първата бразда, докато полето отсреща вече мисли за зимата. Кючекът идва тъкмо когато цялата тази есенна сериозност трябва да отстъпи на една обикновена наздравица за човек с име, което значи „чута“.
Кали — Медовина е за наздравицата в началото на трапезата, преди сериозността да се разтопи. Глория — Скъпи купи ми нещо е за подаръчната страна на имения ден, когато гостите идват с нещо в ръка. Кондьо — Show да става е за момента, в който трапезата се вдига и вечерта минава в танц. Взети заедно, трите държат Симеоновден между пестеливата сутрин и щедрата вечер.
Симеоновден свършва, когато есенната вечер захладнее и наздравицата се приеме за начало на всичко ново. Стълпникът остана на стълпа, годината се смени, а кючекът изпрати Симона през първия ден на църковната Нова година — с пълна трапеза и берекет, който по стария обичай не бива да напуска къщата.
Пожелания
Светецът ти прекарва трийсет и седем години на стълп в Сирия само за да бъде чут, а името ти буквално значи „чута“ — поне резултатът е гарантиран.
Празнуваш на православната Нова година — двоен праг: имен ден и първа страница на новото летоброене, натъпкани в един и същ септемврийски ден.
На днешния ден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът — удобно извинение да не върнеш това, което си взела.
Женското „а“ в името ти пътува от Италия до Испания, без да губи еврейския си корен — единственото българско нещо, което минава границата и все пак се връща.