Света Моника е майката на Блажени Августин — молила се е дълги години той да се обърне от манихейството към християнството. Накрая се е получило. Мониките черпят на 4 май.
Моника е име с несигурен произход, но с една от най-трогателните светителски биографии — на майка, чието упорство в молитвата е станало легендарно. Чества се на 4 май, в памет на света Моника, майката, изтърпяла години в надежда за сина си.
Името има спорна етимология — според едни идва от латинското monere, „съветвам“, „напомням“, според други има берберски, северноафрикански произход, свързан със самата родина на светицата. Тази неопределеност някак приляга на име, чиято сила идва не от значението, а от историята зад него. От корена растат Мони, Монче, Моня.
Светицата е света Моника от четвърти век, майката на Блажени Августин — един от най-великите богослови на християнството. Но преди Августин да стане светец, той е бунтар: години наред води разпуснат живот, увлича се по манихейството, отхвърля вярата на майка си. Моника не се отказва — тя се моли за обръщането му близо две десетилетия, следва го, плаче за него, вярва, че някой ден ще се върне. И той се връща: Августин се покръства и става един от стълбовете на църквата, а майчината упоритост влиза в историята като образец на неуморната родителска любов и вяра. Моника е светицата на всяка майка, чакала детето си да поеме по правия път.
Има нещо дълбоко човешко в тази светица. Моника не е мъченица, не е чудотворка — тя е майка, чието единствено оръжие е било търпението и молитвата, продължени отвъд всяка разумна надежда. Затова е и покровителка на майките, на съпругите, на всички, които чакат някого да се промени. Малко светци побеждават не с подвиг, а с постоянство.
В народния календар празникът ѝ пада в началото на май, в разгара на пролетта. Мониките черпят сред пролетната зеленина, носейки име, зад което стои двайсетгодишно майчино чакане, увенчано с успех.
В кючешкия прочит денят на Моника е пролетен празник с трогателен корен. Мони, Мончета и Моня черпят сред майската зеленина, с достойнството на име, зад което стои легендарно майчино упорство. Кючекът е за момента, когато сериозността на историята отстъпи на съвсем несериозното веселие. Малко имена носят такъв урок по търпение, вписан в самата си светица. Всяка майка, чакала детето си да поумнее, има в лицето на Моника небесна съюзница с двайсетгодишен опит.
Галена — Дяволът ме кара е за палавата, своенравна нотка на празника. Сашо Роман — Мой ангеле е за нежната, майчина топлина, вписана в историята на светицата. Орк. Кристали — Тарикат е за самоуверената нагласа на трапезата. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от палавостта, през майчината топлина, до самоувереността на един пролетен имен ден.
Денят на Моника свършва в мека майска вечер, изпратен с наздравица за най-търпеливата майка в календара. Синът се върна в правия път; молитвата издържа двайсет години; кючекът изпрати света Моника през пролетния ѝ ден на постоянство и вяра.
Пожелания
Светицата ти се молила близо двайсет години синът ѝ да се вразуми — стаж, който всяка българска майка припознава без нужда от превод.
Моника не побеждава с чудо, а по изтощение — двайсет години молитва, докато синът ѝ най-сетне се предаде и от бунтар стане един от стълбовете на църквата.
Августин бил бунтар — разпуснат живот, чужда вяра, отхвърлен дом — преди да стане светец; горе-долу биографията на всяко дете, което майка му чака да се обади.
Тя е покровителка на всеки, който чака някого да се промени — най-пренаселеното небесно ведомство, откакто свят светува.