1 септември е православната Нова година. Учебната започва чак на петнайсети — църквата и МОН не се съгласуват. Свети Симеон Стълпник е прекарал 37 години върху стълп в Сирия — не е популярен избор за аватар днес, но симеоните черпят.
Симеоновден на 1 септември минава за натоварена дата, но началото в нея е едно — църквата отваря новото си богослужебно лято. Училището чака още две седмици, а Симеоновците черпят по средата на цялата тази смяна на сезоните.
Името идва от еврейското Шимон и означава „чут“ — тоест изслушан от Бога. Едно от онези имена, чието значение е цяла молитва, свита в две срички. От корена растат Мони, Симо, Симона.
Светецът е Свети Симеон Стълпник — фигура, чиято биография звучи почти невероятно за съвременното ухо. През пети век той прекарва трийсет и седем години на върха на висок стълб в Сирия, в непрекъснат пост и молитва, поставяйки началото на цяло монашеско направление — стълпничеството. Аскетизъм от такъв мащаб е труден за побиране в главата на човек от двайсет и първи век, но именно тази крайност прави Симеон запомнящ се: светец, който буквално се издига над света, за да се моли на спокойствие.
В църковния календар 1 септември е началото на индиктиона — византийската Нова година, с която стартира богослужебният цикъл. Така Симеоновден стои на праг, стар колкото Византия: църковната година се сменя на тази дата от векове, а гражданската дори не забелязва. Малко имени дни стъпват върху началото на цял календар.
Стълпничеството, чието начало поставя Симеон, звучи като крайност дори за строгите мерки на ранното монашество — да прекараш десетилетия върху тесен връх, изложен на слънце, дъжд и вятър, само и само да си по-близо до небето и по-далеч от суетата. И все пак около стълба на светеца се стичали поклонници отвсякъде, търсещи съвет и благословия, така че отшелникът, избягал от света, се оказал по-обсаден от всякога. Индиктионът пък — църковната Нова година на 1 септември — е наследство от византийското летоброене, превърнало се в богослужебен праг. Симеоновден така носи в себе си и аскета, и империята, и последните две седмици ваканция.
В кючешкия прочит Симеоновден е ден на новите начала, честван без много шум в началото на септември. Мони, Симовци и Симони черпят, докато лятото си отива, а разписанията се връщат. Кючекът е за момента, когато сериозността на всички тези начала отстъпва на една обикновена наздравица за човек, чието име значи „чут“.
Алчо — Комшийката е за съседската, ежедневна страна на празника, честван между хората наоколо. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за неуморната повторяемост на празничното веселие, което не се изчерпва. Орк. Миш Маш — Мазна Свирка е за самата кючешка сърцевина на вечерта, когато трапезата минава към музиката. Взети заедно, трите песни държат Симеоновден в баланс между многото му начала и простото удоволствие от един имен ден.
Симеоновден свършва, когато септемврийската вечер захладнее и новите начала се приемат за даденост. Стълпникът остана на своя стълб; църковната година се смени веднъж; кючекът изпрати Симеон през първия ден на едно много старо летоброене.
Пожелания
Светецът ти прекарал 37 години на върха на стълб в Сирия — рекорд по социална дистанция, който никой карантинен режим не успя да доближи.
Името ти значи „чут“ — изслушан от Бога. Амбициозно за държава, в която трудно се докопваш до „чут“ дори от собствения си мобилен оператор.
Празникът ти отваря църковната година, а стълпникът, който го дели с теб, е единственият, наистина приключил с всички начала.
Симеон се качва на стълб в Сирия, за да се скрие от суетата, а поклонниците се стичат на тълпи в подножието му за съвет. Моралът: колкото по-нависоко се качиш, толкова повече хора искат нещо от теб.