Серафим е рядко име, което значи цял ангелски чин, и идва на празника на архангелите напълно подготвено. Чества се на Архангеловден, осми ноември, заедно с Михаиловци и Ангеловци.
Серафим е рядко име с ангелски ранг, буквално вписано в календара на архангелите. Чества се на Архангеловден, осми ноември — един от големите есенни празници, когато на трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а стопанинът прави курбан за здравето на дома и семейството. Малко имена идват на своя празник толкова подготвени — Серафим е име на ангел още преди да е име на човек, и точно това го прави необичайно подходящо за деня.
Името идва от староеврейското „серафим“ — множествено число на „сараф“, от корена за „горя“, тоест „огнените“, „пламенеещите“. Така се наричат шестокрилите ангели около Божия престол, най-високият чин в ангелската йерархия, описан от пророк Исая. Женската форма е Серафима. Малко лични имена носят цял небесен ранг в кръщелното си, а това е едно от тях — име, което не значи добродетел или качество, а самия пламък около престола.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, покровител на войниците и придружител на душите; пълната му история е на страницата за Архангеловден. Серафим се вписва в този ден по-плътно от повечето именици: докато Михаиловци и Ангеловци носят имена на ангели, Серафим носи името на цял ангелски чин — и то на онзи, който според Исая стои най-близо до Божия престол. На празника на небесните сили това е име, което вече е едно от тях.
Курбанът е сърцевината на деня — обредно сварено пиле, раздадено на съседите „за здраве“, обреден хляб, разчупен и подаден от ръка на ръка, чаша вино за архангела. Никой не пита защо предводителят на небесните сили се чества с тенджера пилешка супа и домашно вино; така се прави от поколения и точно затова работи. Ангелите пазят, хората готвят — разпределението на труда между небето и кухнята е ясно.
В кючешкия прочит Архангеловден със Серафимовци е ден, в който име, значещо „горящ ангел“, вдига наздравица в мрачния ноември. Празникът е сериозен — архангелът води души, а есента вече е свила деня до нищо — но черпенето е съвсем земно. Серафим черпи с достойнството на кръщелно, което буквално гори, докато навън пада първият студ. Малко имена позволяват да вдигнеш чаша едновременно за себе си и за цял ангелски чин, и всеки Серафим го знае — дори когато единствената му йерархия е тази около масата.
Орк. Кристали — Gozilla е за огнената, неудържима енергия, прилягаща на име, което значи „пламенеещ“. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата около курбана, където се събира цялата фамилия. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за чашата вино, вдигната за архангела и за именика. Взети заедно, трите минават през целия Архангеловден със Серафимовци — от огъня в името, през трапезата, до наздравицата.
Архангеловден със Серафимовци свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с чаша вино за огнения ангел. Пилето беше изядено, курбанът раздаден; кючекът изпрати Серафим през празника — с име, което вече е ангел.
Пожелания
Името ти значи „горящ“ — цял ангелски чин, шестокрилите около Божия престол, описани от Исая — а тази вечер най-близкото до огън ще е фурната с обредния хляб.
Стоиш най-близо до Божия престол по йерархия и най-близо до тенджерата с пилешка супа по факт. Разстоянието между двете е горе-долу колкото от олтара до кухнята — а на Архангеловден то се изминава за секунди.
Името ти всъщност е множествено число — серафимите не са един Ангел, а цял огнен хор на върха на небесната йерархия. Носиш в кръщелното си цяла небесна бригада, а на масата отговаряш само за това чашата ти да не остава празна.
На твоя имен ден небето праща ангелите, а фамилията праща обредното пиле — разделението на труда е недвусмислено. Твоята задача е скромна: да седиш начело и да си единственият пламенеещ около курбана.