Ангел е име, кръстено на небесния вестител, и се празнува на Архангеловден, осми ноември. На трапезата има пиле, обреден хляб и вино, а за дома се прави курбан за здраве.
Ангел е име, кръстено направо на небесния вестител, и се празнува на Архангеловден, осми ноември, заедно с цялото ангелско войнство. На трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а за здраве на дома се прави курбан — есенен празник, който сваля ангелите на земята около една маса.
Името идва от гръцкото „ангелос“ — вестител, пратеник, онзи, който носи съобщението. Значението е буквално: Ангел е човекът, кръстен на небесния куриер, векове преди куриерът да стане приложение на телефона. От корена растат галените Ачо и Аце, по диалектите се среща и Геле, а женската форма е Ангелина.
Ангел е едно от най-устойчивите български мъжки имена — десетилетия наред стои в челото на календара, носено от десетки хиляди мъже. Няма нищо екзотично в него; всеки е чувал името, всеки има поне един познат Ангел, и точно затова на Архангеловден масите са дълги.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство и онзи, който според православната традиция придружава душите. Той е покровител на войниците и закрилник на душите, тоест архангелът, който едновременно води битката и изпраща умрелите. Ангел носи в кръщелното си чин с една степен по-долу — не архангел, а ангел, редовият вестител на този небесен строй.
Курбанът за здраве е центърът на деня — пиле, заклано и сготвено за живите, докато архангелът отговаря за мъртвите. Народът е разпределил ролите практично: светецът се грижи за душите, а домакинята се грижи гостите да не си тръгнат гладни. Обредният хляб се разчупва, виното се налива и небесната йерархия отстъпва на съвсем земната трапеза.
В кючешкия прочит Архангеловден с Ангеловци е ден, в който едно име за вестители се празнува с максимална шумотевица. Има ирония в това ангелите да черпят с кючек в мрачния ноември — небесните пратеници, слезли за една вечер да вдигнат наздравица за собственото си име. Ангел е кротко звучащо кръщелно, което се празнува по всеки възможен начин освен кротко.
Сашо Роман — Мой ангеле е за прякото ехо на името, изпята нежност към ангела на масата. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за размаха, с който Ангеловци подкарват вечерта. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за безкрайния кючек, който носи празника до късно през нощта. Взети заедно, трите минават през целия Архангеловден с Ангеловци — от името, през размаха, до кючека, който не свършва.
Архангеловден с Ангеловци свършва в дълга ноемврийска нощ, изпратен с наздравица за небесния вестител на земната трапеза. Пилето беше изядено, виното — изпито; кючекът изпрати Ангел през ангелския му ден, без нито един от ангелите да си спомни, че носи небесно име.
Пожелания
Името ти значи „вестител“ на гръцки — небесен куриер векове преди куриерът да стане приложение, което те буди за колет, който не помниш да си поръчвал.
В небесната йерархия си редовият Ангел, не архангелът — Михаил води битката и придружава душите, а на теб ти оставиха разнасянето на съобщения.
Правиш курбан за здраве на живите точно в деня, в който твоят архангел отговаря за изпращането на мъртвите — практично разделение на труда.
Ти си един от десетки хиляди Ангеловци — всеки в България познава поне един, затова на осми ноември масите излизат дълги колкото цялото небесно войнство, което уж празнуваш.