Ангелинка носи в името си самата дума за ангел, а празнува на Архангеловден с цялото небесно войнство. Имен ден на осми ноември, заедно с Ангел, Ангелина и Михаил.
Ангелинка вдига имен ден на Архангеловден, осми ноември, вмъкната сред цялото ангелско войнство, което календарът чества в този ден. На трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а в много къщи се коли курбан за здраве на дома и семейството — ден, в който едно умалително ангелско име сяда начело на масата.
Името е умалителна, галена форма на Ангелина — женското съответствие на Ангел, с гръцки произход от „ангелос“, което ще рече вестител, пратеник. Противно на общото схващане, ангел не значи безкрайно добро същество, а просто този, който носи вестта; Ангелинка е малкият пратеник, а не задължително кроткият. От същия корен растат Геля, Гелина и Лина.
Зад празника стои свети архангел Михаил — предводителят на небесното войнство и придружител на душите, покровител на войниците. Ангелинка споделя имен ден не със светец-мъченик, а с цяла небесна йерархия: носи в името си самата дума за ангел, а празнува деня, в който православието брои архангелите поименно. Малко имена означават буквално това, което празнуват.
Има нещо меко в това да носиш умалително от ангел. Докато Ангел звучи като чин в небесната йерархия, Ангелинка го смъква до човешки ръст — галено, домашно, почти детско. Това е име, което не претендира за святост, а за нежност; малкото ангелче на масата, а не иконата на стената. Никой не се моли на Ангелинка; на нея ѝ носят торта.
Курбанът на Архангеловден е за здраве — пиле в тенджерата, обреден хляб на масата, чаша вино до него. Архангел Михаил в народната представа е строгият, който взима душите, затова денят му се посреща с трапеза, която го умилостивява. Ангелинка сяда на тази маса като живото ангелче срещу небесния — по-малка на ръст, но с предимството, че диша.
В кючешкия прочит Архангеловден е денят, в който строгата небесна счетоводна книга отстъпва на вечеря с вино, а всяка Ангелинка открива, че носи ангелско име в най-мрачния есенен месец. Смешното е точно в разминаването: небето праща предводителя на войнството, а долу една Ангелинка вдига наздравица, защото просто ѝ е имен ден. Точно това разминаване прави деня верен — курбанът е сериозен, поводът е небесен, а веселието е съвсем земно.
Сашо Роман — Мой ангеле е за самото име, изпято право в ангелската нишка на празника. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за вечерта, в която Ангелинка сяда начело на масата и никой не спори. Кали — Медовина е за сладката чаша, с която курбанската трапеза се превръща във веселба. Взети заедно, трите минават през целия Архангеловден на Ангелинка — от ангела в името, през короната за деня, до чашата, която го затваря.
Архангеловден с Ангелинка свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за галеното ангелско име. Небесното войнство си остана на небето; курбанът се раздаде за здраве; кючекът изпрати Ангелинка през есенния ѝ ден на ангели и вино.
Пожелания
Нямаш собствена светица — Ангелинка не стои поотделно в никой календар; промъкваш се в деня на цяло небесно войнство на гърба на едно умалително и никой на масата не проверява документите.
Курбанът на твоята маса всъщност е подкуп — умилостивяваш строгия архангел, който взима душите, с едно пиле и чаша вино, все едно небесната канцелария приема рушвет в натура.
Името ти значи не „добро същество“, а просто „вестоносец“ — толкова умалено обаче, че единствената вест, която този малък Ангел разнася на осми ноември, е че тортата е готова.
Ноември е тъмен, войнски месец, в който архангелът разнася души — а ти си най-дребната фигура на масата, с умалително ангелско име, и пак вдигаш чаша, сякаш това е най-естественият фон за имен ден.