Ангелина е кръстена на вестител и черпи на Архангеловден, осми ноември, редом с цялото небесно войнство. Денят иска курбан за здраве, пиле на трапезата и кючек, щом молитвите свършат.
Ангелина носи ангел в самото си име, а го празнува на деня, когато цялото небесно войнство слиза на трапезата — Архангеловден, осми ноември. Прави се курбан за здраве на дома, на масата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а около чашите се събира половината род. Някъде между второто и третото наливане Ангелина разбира, че този път ангелът на трапезата е тя.
Името идва от гръцкото „ангелос“ — вестител, пратеник — и е женската форма на Ангел, стигнала до нас през латински. Според едни е самостоятелно име, според други — съкратено от Евангелина, „добрата вест“. От същия корен растат Ангелинка и Ангелика. Значението е буквално: жена, кръстена на онзи, който носи новината, преди самата новина да е пристигнала. Рядко се случва име да носи смисъл, който предшества собствения си повод.
Зад празника стои свети Архангел Михаил — предводителят на небесното войнство, който според православната традиция придружава душите и закриля войниците. Ангелина дели празника не с кротък светец, а с командира на ангелите — на нейния имен ден черпи цялата небесна йерархия, от най-горния архангел надолу. Името ѝ носи същия корен като на празника: денят е за ангелите, а тя е кръстена буквално на един от тях.
Курбанът за здраве на дома е сърцето на деня — пиле, заклано, сготвено и раздадено, за да мине годината без болест. В този ритуал има нещо трезво българско: небесното войнство е горе, но здравето на къщата се урежда долу, с една тенджера и няколко чинии за раздаване. Ангелина сяда начело на тази трапеза, защото денят носи името ѝ, а курбанът мирише по-силно от всяка молитва. Съседите идват за паницата, остават за виното и до вечерта цялата улица знае чий е именният ден.
В кючешкия прочит Архангеловден е тъмен ноемврийски ден, в който България се моли за здраве и веднага след това вдига наздравица — защото едното никога не е пречило на другото. Ангелините черпят с ангелско име в най-неангелския месец, между есенната кал, ранния мрак и първия студ. Празникът е сериозен, войнството е военно, а кючекът идва точно когато трапезата реши, че достатъчно се е молила и е ред на музиката.
Сашо Роман — Мой ангеле е за самото име, наздравица, вдигната право към ангела на трапезата. Ивана — Шампанско и Сълзи е за шампанското на празника и за есенната нотка, която върви с него. Глория — Скъпи купи ми нещо е за своенравната женска дързост на вечерта, когато именницата знае, че днес всичко е за нея. Взети заедно, трите минават през целия имен ден на Ангелина — от името, през празника, до каприза, който денят ѝ позволява.
Архангеловден с Ангелините свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за жена, кръстена на вестител. Небесното войнство се прибра горе; курбанът се изяде долу; а ангелът на трапезата остана да черпи до края.
Пожелания
Името ти значи „вестител“ — кръстена си на онзи, който носи новината, преди самата новина да е дошла; в България това значи да чуеш лошото първа.
По един прочит си съкратена от Евангелина — „добрата вест“ — а на 8 ноември добрата вест е, че курбанът е готов и стига за всички.
Правиш курбан за здраве на цялата къща — защото на Архангеловден вярата в едно заклано пиле стига по-далеч от вярата в личния лекар.
Делиш деня си не с кротък отшелник, а с командира на цялата небесна армия — на твоя имен ден се събира такава йерархия, че ти оставаш най-дребната началничка на собствената си маса.