Рафаил празнува на Архангеловден, осми ноември, заедно с цялото небесно войнство. Курбанът на трапезата е за здраве на дома — а самото име вече значи, че Бог лекува.
Рафаил идва на Архангеловден, осми ноември, в деня на цялото небесно войнство — и носи в кръщелното си точно това, за което се коли курбанът: здраве. На трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а курбанът се прави за здравето на дома и семейството. Рядко име ляга толкова точно върху ритуала на празника си, че почти няма нужда от превод.
Името е староеврейско и значи „Бог лекува“ — частицата „-ил“ носи в себе си божественото име, същата, която стои в Михаил и Гавраил. Значението не е украса, а програма: човекът е кръстен на самото изцеление, не на добродетел или качество. Гальовната форма е Рафи; иначе Рафаил остава почти непроменено през вековете — рядко, тежко и малко старинно име, което трудно се съкращава, без да загуби ръба си. У нас никога не е било масово — остава кръщелно за малцина, тежко като събора, на който празнува.
Зад името стои архангел Рафаил — един от седемте архангела и, по традиция, лечителят сред тях. Пълната му история е на страницата за Архангеловден; тук важи само връзката с името. На осми ноември Михаил води войнството с меч в ръка, но Рафаил носи другото оръжие — не острието, а лека, и затова минава за покровител на лекарите и болните.
В народния календар денят е зает от курбана за здраве. Коли се петел или агне, вари се в казана, раздава се топло на съседите — жертва, разменена срещу една зима без болест в къщата. Обредният хляб се меси у дома, виното се благославя и цялата къща яде от общото гърне. Кючешки погледнато, Рафаил стои от правилната страна на този пазарлък: цял ден се моли за здраве човек, чието име вече казва, че Бог лекува. Останалото е формалност.
И тъкмо тук денят става смешен по български. Курбанът за здраве се яде до пръсване, наздравицата за здраве се вдига с трета чаша ракия, а лекът, обещан в името, се търси не в аптеката, а на трапезата. Рафаиловци черпят на празник, чиято цяла логика е „да сме живи и здрави“ — изречено с уста, пълна с курбан, и с ясното съзнание, че точно тази вечер здравето минава на заден план.
Сашо Роман — Мой ангеле е за ангелската нишка в празника, подходяща за ден от небесното войнство. Кали — Медовина е за наздравицата за здраве, вдигната със сладкото питие вместо с горчив лек. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за момента, в който лечението се пренесе от курбана в кръчмата. Взети заедно, трите минават през целия Рафаилов Архангеловден — от ангела, през наздравицата, до кръчмата, където здравето най-после се лекува както знае народът.
Архангеловден с Рафаиловци свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с курбан за здраве и трета наздравица. Името обеща, че Бог лекува; кръчмата само пое втората смяна.
Пожелания
Името ти значи „Бог лекува“ — което в българското здравеопазване не е поезия, а единственият останал план.
Колиш курбан за здраве, защото листата за специалист е по-дълга от Великия пост, а надеждата — по-евтина от прегледа.
Носиш другото оръжие на войнството — не меча, а лека; в държава без личен лекар по селата това те прави дефицитна стока.