Пламен е буквално „огнено“ име — чества се на Илинден, 20 юли, с пророк Илия, носещ огнена колесница. Логиката е налице. Пламеновци имат поетичен именен ден.
Пламен е буквално огнено име — кръстено на пламъка, на самия огън. Чества се на Илинден, 20 юли, в компанията на пророк Илия и неговата огнена колесница — едно от най-поетично подредените съвпадения в целия календар, макар че поезията свършва в мига, в който две огнени неща се озоват на една дата в най-горещия месец.
Идва направо от думата „пламък“ и носи цялата ѝ енергия — топлина, светлина и опасност, все качества, които в характеристика от работата звучат тревожно. От корена растат Пламче, Пако, Пламенка; форми на едно от най-експресивните български имена, чието значение не се крие, а направо гори. Кръщелно, което се самозапалва при произнасяне.
Собствен светец няма — Пламен е народно име, кръстено на стихия, а не на мъченик, и точно затова връзката с Илинден е красива: чисто асоциативна. Щом Илия носи огън през небето, огненото име се прикача към деня му по образ, не по житие. Народната логика работи като поезия — не пита за родословие, стига да свети. Пламен, Огнян и Искра са малко семейство огнени имена, всичките гравитиращи към пророка на гръмотевиците, всичките с еднаква склонност да не сядат мирно.
Огънят в българската образност е двойствен — топли и унищожава, дава живот и го отнема, готви хляба и изгаря къщата, при това често в тази последователност и понякога през същия следобед. Пламен наследява цялата тази амбивалентност: име, което обещава страст и енергия, но държи подръка и възможността нещата да излязат от контрол. Да кръстиш сина си Пламен значи да му пожелаеш вътрешен огън, съзнавайки напълно, че огънят рядко е кротък наемател.
В народния календар Илинден е в разгара на лятото, когато жегата е на върха си, а небето най-често се разтваря в гръмотевици. Пламен празнува точно в тази огнена сърцевина, когато името и сезонът съвпадат по температура. И все пак умалителното на цялата тази стихия е „Пламче“ — целият пожар, свит до нещо, което майката вика от балкона да се прибира за вечеря, преди да е изстинала.
В кючешкия прочит Илинден с Пламеновците е огнен празник в двоен смисъл — на пророка и на името. Пламчета, Паковци и Пламенки черпят под лятното небе с достойнството на име, което значи самия огън, а кючекът тръгва в мига, в който символиката на пламъка отстъпи на съвсем незапалимото веселие. Пламен е и от имената, които звучат почти като предупреждение — представиш ли се така, събеседникът някак вече е приготвил маркуча.
Орлин Памуков — Паскал е за съзерцателната част; огънят не е само избухване, понякога само тлее под лятното небе — Пламен в режим жарава, преди Илия да мине с колесницата. Орк. Кристали — Телефони е за лавината честитки; най-горещият ден пали и телефона, а огненото име гори по веднъж на всяко позвъняване. АЗИС — хоп е за избухването, дошло след тлеенето — огненото име в пълна сила, точно преди далечният тътен да го подкани. Взети заедно, трите минават през целия Илинден с Пламеновците — от жаравата, през честитките, до избухването на един огнен имен ден.
Илинден с Пламеновците свършва в тежка лятна вечер, често под далечен тътен на буря. Пророкът прекоси небето с огън; името запази пламъка си; кючекът изпрати Пламен през най-горещия му ден в годината, за пореден път без реален пожар, само с обещанието за него.
Пожелания
Кръстен си направо на огъня — не на светец, а на стихия; името ти буквално гори, което в най-горещия ден на годината е по-скоро прогноза, отколкото комплимент.
Огънят топли, готви хляба и изгаря къщата — три неща, които името ти обещава точно в тази последователност.
Черпиш в разгара на лятото, под небе, готово да се разтвори в гръмотевици — пророк Илия минава с огнена колесница право над твоята трапеза.
Умалителното на огнената стихия е „Пламче“ — целият пожар, свит до нещо, което майка ти вика от балкона да се прибира за вечеря.