Петя празнува на Петровден, 29 юни, заедно с Петър, Камен и Камелия. Денят слага край на Петровите пости, така че масата е с курбан и първите ябълки от лятото.
Петровден пада на 29 юни и слага край на Петровите пости — постът, който тръгва седмица след Петдесетница и опира точно дотук. За Петите това значи маса с курбан, първите ябълки от новата реколта, наречени петровки именно на празника, и цяла върволица гости, дошли да честитят. Денят е споделен — 29 юни е и на Петър, и на Павел — но името Петя се обляга само на едната колона.
Името идва от гръцката дума πέτρος — „камък“, „скала“. Петя е женската форма на Петър и в началото е умалително от Петра и Петрана, но отдавна се е откъснала и живее самостоятелно. От същия корен, преведен на български, никнат Камен и Каменка. Камелия дели трапезата с тях, но носи цвете, не камък — името ѝ идва от камелията. Така на 29 юни цяла една уж каменна фамилия черпи заедно, без половината да подозира, че не всички са издялани от същия камък.
Светецът е Свети апостол Петър — рибар от Галилея, когото Христос преименува от Симон на Петър, тоест на „камък“, с думите, че на този камък ще съгради църквата си. Същият този камък после се отрича три пъти, преди петелът да пропее. Христос му дава ключовете на небесното царство и го слага начело; носителите на името Петя носят това значение — твърдост, която все пак веднъж се е пропукала.
На трапезата дори ябълката идва с уговорка. По стар обичай новите ябълки не се ядат преди Петровден — майки, изгубили дете, ги оставят недокоснати, за да получи детето им своята ябълка на онзи свят, и чак на празника плодът се разрешава за всички. До ябълката обикновено стои и курбан — първото заклано пиле за годината — с който постът официално приключва. Петите наследяват ден, в който първата ябълка не е само сладка, а петелът от тавата някак се римува с петела от евангелието.
В кючешкия прочит Петровден е празник на устойчивостта, кръстен на човек, който веднъж не устоя. Това е много българско — да носиш име със значение „скала“ и пак да знаеш, че всеки камък има пукнатина, стига да го натиснат в правилната нощ. Петите вдигат чаша точно за това: не за безгрешната твърдост, а за онази, която се отрече три пъти, наплака се горко и на сутринта пак стана основа на църквата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии отваря вратата за върволицата от гости, които всеки имен ден пълнят масата до пръсване. Радо Шишарката — Шопска салата стъпва там, където стъпва и трапезата — домат, краставица и настъргано сирене, без които 29 юни не се брои. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю вдига наздравицата, с която денят се затваря — за камъка, за пукнатината и за втория петел. Заедно трите обрамчват Петровден както си е: гости, салата и една чаша, вдигната за твърдост с човешки размери.
Петровден свършва, когато и последната петровка е изядена, а курбанът — оглозган до кокал. Камъкът си остана камък: веднъж се пропука, после пак задържа цялата църква — и цялата маса.
Пожелания
Петелът, който издаде Петър в евангелието, на твоята трапеза свършва направо в тавата; символиката отстъпва пред курбана всеки път.
Цяла една уж каменна фамилия черпи с теб — Камен, Каменка, дори Камелия, която е цвете и не подозира, че не е издялана от същия камък.
Носиш име, което значи „скала“, и пак знаеш, че всеки камък има пукнатина, стига да го натиснат в правилната нощ.
Вдигаш чаша не за безгрешната твърдост, а за онази, която се отрече три пъти, наплака се и на сутринта пак стана основа на църквата.