Петрана

Петрана празнува на Петровден, 29 юни — денят, в който църквата слага двамата главни апостоли, Петър и Павел, на един ред. Празникът е споделен, но името не е двусмислено: Петрана върви по линията на Петър, рибаря, когото прекръстват на „камък“. Лятото е в разгара си, жътвата тъкмо тръгва, а на трапезата вече има повод да се вдигне чаша.

Името идва от гръцкото Πέτρος (Petros) — превод на арамейското Кифа — и значи „камък“, „скала“, „канара“. Петрана е българската женска форма на Петър и носи същия смисъл: нещо, което не се пропуква под натиск. От същия корен растат Петра и Петя — цяло семейство имена, изградени върху една-единствена дума за твърдост.

Светецът зад името е апостол Петър — Симон, рибарят от Галилея, когото Христос прекръства на Кифа, тоест камък, с думите, че върху този камък ще съгради църквата си. Дава му ключовете, слага го пръв сред апостолите. Същият камък обаче се отрича три пъти от учителя си, преди петелът да пропее, и после плаче горчиво. Завършва като мъченик в Рим, разпнат с главата надолу по собствена молба. Петрана носи буквално прякора му — твърдостта и пропукването, събрани в едно име.

В народния календар Петровден е денят на първите ябълки. До празника обичаят не позволява да се яде от новата реколта, а жените, изгубили дете, спазват забраната най-строго — вярва се, че на онзи свят детето остава без ябълка, ако майката е яла преди Петровден. На самия празник раздават червени ябълки за здраве и за душите на мъртвите. Кючешкият прочит е прост: цяла България чака цял месец, за да отхапе една ябълка с разрешение — институция на търпението, поднесена с плод.

Петровден е разположен точно там, където лятото спира да е обещание и става работа. Жътвата тръгва, къщите миришат на прясна ябълка, а имениците вдигат чаша между два курбана. Петрана черпи в най-горещата част от годината — с име, което значи камък, и празник, който събира жътва, отричане и втори шанс в едно денонощие. За България това е удобно нареждане: един празник върши три неща наведнъж, точно както се очаква от всичко през юни.

Глория — Ледена кралица пасва на камъка в името — жена, която не се пропуква дори в жегата на края на юни. Ивана — Шампанско и Сълзи държи двете лица на деня: наздравицата и Петровите сълзи в една чаша. Кондьо — Show да става е моментът, в който трапезата спира да се преструва и веселбата най-сетне тръгва. Заедно трите песни правят Петровден както трябва — с твърдост, с една честна сълза и с шоу, вдигнато за жената-камък.

Петровден свършва, когато и последната ябълка е раздадена, а последната чаша — вдигната. Камъкът остана камък; кючекът изпрати Петрана през най-дългия, най-горещ ден на юнското ѝ име.