Пепа празнува на Петровден, 29 юни, заедно с половин България на име Петър. Женска форма на Петър, значи „камък“ — а денят слага край на Петровите пости.
Петровден пада на 29 юни и слага край на Петровите пости — най-променливите по дължина пости в годината, които всяка година започват на различен ден, но винаги свършват на тази дата. На трапезата се слага първото сготвено пиле за сезона, така нареченото петровско пиле, а жените с името Пепа приемат гостите и наздравиците наравно с всеки Петър и Павел на масата. Петровден е сред най-многолюдните имени дни в календара, а Пепа е едно от по-тихите имена, скрити в неговата сянка.
Пепа е женска, галено скъсена форма, тръгнала от Петър. Коренът е гръцката дума петрос — „камък“ или „скала“, същата, от която растат Петя, Петрана и умалителното Пепи. Иронията не убягва на никого: най-твърдото по значение име се носи от най-меко звучащата му форма — две срички, които звучат по-скоро като детска дума, отколкото като канара. Някои източници я извеждат и през Пенка, но пътят до Петровден минава през камъка.
На 29 юни църквата чества двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, заедно. Пепа тегли към първия: рибарят Симон, когото Христос преименува на Петър, тоест „камък“, с думите, че на този камък ще съгради църквата си. Пълната история стои на страницата за празника; тук е достатъчно, че името означава основата, върху която се крепи всичко останало.
Петровското пиле не е случайна вечеря. По стар обичай това е първото пиле, което се коли за годината — дотогава ги пазят да пораснат, а на Петровден най-сетне може. Месото на трапезата е и знак, че годината е превалила: постът остана зад гърба, а жътвата вече чука на вратата. Празникът е позволение — лятото е в разгара си и в тенджерата най-сетне има какво да се сложи освен търпение.
В кючешкия прочит Петровден е денят на камъка, паднал в разгара на лятото. Име, което значи „скала“, носено от жени, които обикновено държат къщата, докато всички Петровци около тях празнуват — това е шега, която България разбира без превод. Камъкът не танцува, но носителките му сядат начело на масата поне веднъж в годината, и то тъкмо на този ден. Пепа черпи, гостите глождят петровско пиле, а вечерта тръгва натам, накъдето тръгват всички летни вечери у нас.
Валдес — Жега е за самата дата, за края на юни, когато въздухът вече не прощава и вечерята се изнася на двора. АЗИС — хоп вдига масата на крака, защото имен ден без ставане от стола е просто вечеря с повод. Братя Кулинови — Тирбушона отваря бутилката за наздравицата, до която всеки Петровден рано или късно опира. Заедно трите разказват летния имен ден както си е — с жега, със скок и с тирбушон, вдигнат за камъка, който държи всичко на място.
Петровден си отива, когато и последното петровско пиле е оглозгано. Постът свърши, лятото остана, а кючекът изпрати Пепа през деня, който тя дели с двамата апостоли и с половин България на име Петър.
Пожелания
Името ти значи „канара“, а звучи като детска дума от две срички; носиш най-тежкото значение в календара, опаковано като галено.
Цяла година държиш къщата, докато Петровци черпят; на 29 юни най-сетне сядаш начело — един ден годишно камъкът е на масата, не под нея.
Петровите пости започват на различен ден всяка година, но свършват точно на твоя — единственият пост, който знае кога да те остави на мира.
Първото пиле за годината го пазиха да порасне само за да свърши в тавата точно на твоя ден; ти имаш повод да празнуваш, пилето — не.