Петра значи „камък“ — и го носи буквално, от рибаря, когото Христос преименува така. Имен ден на 29 юни, Петровден, заедно с всички Петровци и Павловци.
Петра празнува на Петровден — 29 юни, в разгара на лятото, когато Петровият пост е свършил и трапезата пак има право да се отрупа. Жътвата е тръгнала, горещината е стъпила здраво, а името, което значи „камък“, черпи наравно с всички Петровци и Петри, събрани в общ календарен ден — споделен с Павловци и цяло котило сродни имена.
Самото име идва от гръцкото πέτρα — „камък“, „скала“, „канара“. Петра е женската форма на Петър (Πέτρος) и носи същото значение: твърдост, устойчивост, човек, който не се клати лесно. От същия корен растат Петя, Петрана и Пенка. В България пълното Петра звучи по-рядко и по-твърдо от галеното Петя — без умалителната мекота, точно като материала, който описва.
Денят е на светите апостоли Петър и Павел, но името Петра гледа право към първия. Свети Петър е рибарят Симон, когото Христос преименува с една дума: „Ти си Петър — камък — и на този камък ще съградя църквата си.“ Носителките на Петра носят буквално прякора, който основава християнската църква; камъкът, преди да стане метафора, е бил обикновен рибар с мрежи.
В народния календар Петровден е сред големите летни празници — с дълбоки битови пластове под църковната дата. За деня се коли курбан, най-често петел, и се раздава за здраве на дома, а трапезата отбелязва края на поста, който предхожда празника.
Петровден е и денят на първите ябълки. До този ден жени, загубили дете, не близват ябълка — вярва се, че плодът отива на онзи свят, при мъртвите деца; на празника забраната пада и първите ябълки за годината се раздават за здраве. Една от малкото забрани в календара, която се вдига с ядене, а не с пост. Твърдо име, мек ритуал — камъкът и ябълката се срещат на една и съща трапеза.
В кючешкия прочит това е шегата на деня: име, което значи непоколебимост, носено от хиляди Петри, чиято маса към полунощ се клати повече от всичко на света. Петра значи „скала“, но и скалата се люлее, щом свирнята влезе в правия си коловоз. Твърдостта е в характера, не в равновесието след третата наздравица; името издържа, кръстът на празнуващата — как да е.
Валдес — Рибна Фиеста е за рибаря зад името: Петър вадеше мрежи, преди да вади души, и рибната трапеза е точно неговата. АЗИС — хоп е за мига, в който масата се вдига и трапезата спира да бъде трапеза. Братя Кулинови — Тирбушона е за наздравицата, защото Петровден не приключва, докато и последната тапа не изхвърчи. Заедно трите обрамчват деня както трябва — с корена, със скока и с чашата, вдигната за камъка с рибарски ръце.
Петровден свършва, когато и последната ябълка е раздадена, а последният тост — изпит. Името остана твърдо; трапезата — не; кючекът изпрати Петра през най-твърдия ѝ летен ден.
Пожелания
Преди да е метафора, камъкът беше рибар с мрежи; цялата църква стъпва върху човек, който вадеше риба, а после души.
Името ти значи „непоколебимост“, а масата ти към полунощ се клати повече от всичко; твърдостта е в характера, не в равновесието след третата наздравица.
Твоят празник вдига забрана с ядене, не с пост — твърдо име, мек ритуал; за един ден канарата се съгласява да е ябълка.
Името ти издържа всичко; кръстът на празнуващата — как да е. Скала в кръщелното, а гърбът се предава след третото хоро.