Петрина носи в името си гръцката дума за скала — камък с женско окончание. Празнува на Петровден, 29 юни, заедно с всички от рода на Петър.
Петрина слага именния си ден в началото на летните жеги — Петровден, 29 юни, денят на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел. Това е денят, в който по стар обичай се хапват първите ябълки за годината, петровските ябълки, раздадени за здраве; дотогава традицията ги е държала настрана. Петровден е и от онези празници, на които се ходи на гости без покана — вратата стои отворена за всеки, дошъл с добро.
Името Петрина е женското ехо на Петър — а Петър идва от гръцкото Πέτρος, което значи просто „камък“, „скала“. Затова Петрина носи в себе си канарата: име за твърдост, за нещо, което не помръдва, когато времето се обърне. От същия корен растат Петра, Петрана и по-късата Петя; Петрина е формата, която добавя женското окончание, без да отстъпва от скалата.
Светецът зад името е свети апостол Петър — рибарят Симон, когото Христос преименува именно на „камък“ и върху този камък обещава да съгради църквата си. Той държи ключовете, стои начело на дванайсетте и завършва като мъченик в Рим. На 29 юни църквата го чества заедно с апостол Павел, бившия гонител, обърнат по пътя за Дамаск — двете колони на ранната църква в един ден. Петрина стъпва от страната на камъка.
В народния календар Петровден отваря плодовия сезон — майката, изгубила дете, откъсва първата ябълка чак на този ден, за да не изпревари реда на света. Раздават се петровски ябълки през оградата, за здравето на живите и за душите на умрелите, а над масата се вдига дим от курбан. Скалата, която името носи, тук се превръща в нещо по-меко — в реда на нещата, който всеки спазва, защото така е било и преди него.
В кючешкия прочит Петровден е празник на устойчивостта, поднесена насред най-голямата жега. Петрини, Петрани и Петровци се събират около маса, на която единственото, което не се топи, е името — скалата държи, докато салатата отдавна е станала на чорба. Има нещо честно в това да празнуваш име, което значи „камък“, точно когато асфалтът лепне, а климатикът се предава: устоява само този, който по дефиниция не помръдва.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за именичката, която на този ден е кралицата на масата: скала с корона, за един следобед недосегаема. АЗИС — хоп е за момента, в който столовете се отместват и жегата спира да има значение, защото кючекът вече е поел. Братя Кулинови — Тирбушона е за отпушването — за наздравицата, вдигната за здравето на Петрина и за първата ябълка. Заедно трите обрамчват Петровден както трябва: коронясване, ставане на крака и една чаша, вдигната срещу горещината.
Петровден свършва, когато и последната петровска ябълка е изядена, а кралицата е свалила короната. Скалата остава на мястото си; жегата ще си тръгне първа.
Пожелания
Асфалтът лепне, климатикът се предава, салатата стана чорба — единственото, което не се топи на масата ти, е името.
Петровден е от празниците, на които се влиза без покана; вратата ти стои отворена за всеки с добро — и за всеки, чул, че има ракия.
Кръстена си на нещо, което не помръдва, когато времето се обърне; в държава, където всичко останало помръдва към изхода, това е рядкост.
Камъкът в името ти омеква до реда на нещата — раздаваш ябълки през оградата за живите и за умрелите, защото така е било и преди теб.