Милица черпи на Архангеловден, 8 ноември — сладко умалително име, вмъкнато между архангелите. Народно и славянско по корен, то празнува с курбан, пиле и обреден хляб.
Милица черпи на Архангеловден — деня, в който небесното войнство слиза до българската трапеза с пиле, обреден хляб и чаша вино. Прави се курбан за здраве на дома и семейството, а едно меко умалително име се вписва между архангелите, без никой да го пита как е стигнало дотук.
Името идва от славянския корен „мил“ и значи точно каквото звучи — „мила“, „сладка“, „скъпа“. Наставката „-ица“ е умалителна и женска, същата, която прави от дума галено име; тя превръща милотата в кръщелно. От същия корен растат Мила, Милена, Милка, Милен и Миляна — цяло гнездо имена, вързани за една-единствена мека дума.
Има нещо честно в толкова прозрачно име. Докато повечето кръщелни крият значението си в чужд език и вековни изкривявания, Милица казва каквото значи на всеки, който говори български. Името се среща и в Сърбия, Македония и Хърватия — навсякъде разпознаваемо, навсякъде със същата мека сърцевина, така че една Милица от Пловдив и една от Белград носят буквално една и съща дума.
Зад Милица не стои светица — това е народно, славянско име, а не заето от календара, и празнува на Архангеловден по традиция, прикачено към готовия голям празник. Самият ден е за свети архангел Михаил, предводителя на небесното войнство, покровителя на войниците и водача на душите. Небесният пълководец си дели трапезата с едно име, което значи просто „сладка“ — контраст, който България дори не забелязва.
Курбанът за здраве вдига пара над масата, обредният хляб се чупи, а виното тръгва по реда си. Пилето е задължително, здравето — пожелано на всеослушание, а Милица приема честитките между два залъка, както всяка именичка знае да прави — с усмивка и пълна чиния.
В кючешкия прочит Архангеловден с Милиците е ден, в който военният водач на душите се среща с най-безобидното умалително в именника. Милици, Мили и Милки черпят в тъмния ноември с достойнството на име, което не значи меч, а милота. Кючекът е за момента, когато сериозността на архангела отстъпи пред съвсем немилитаристичното веселие, а сладкото име се окаже най-твърдото на масата.
Кали — Медовина е за наздравицата, сладка като самото име. Кати — Пеперуда е за лекотата, с която мекото кръщелно минава през вечерта. Глория — Скъпи купи ми нещо е за подаръците, които всяка именичка чака, без да си признава. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден с Милиците — от сладкото на наздравицата, през лекотата, до размаха на един женски имен ден.
Архангеловден с Милиците свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица за милата на всички. Курбанът изстина; обредният хляб се разчупи докрай; кючекът изпрати Милица през есенния ѝ ден на милота и пиле.
Пожелания
Курбанът вдига пара за здравето на дома, а насред всичко седи име, което не значи нито сила, нито светец — само „мила“, и не се извинява за това.
Милица от Пловдив и Милица от Белград носят буквално една и съща дума — цял Балкан се събра около това, че значи „мила“, и около нищо друго.
Празнуваш с архангела, който води души, докато ти водиш само чинии — и двамата приключвате вечерта с празни ръце.
Мила, Милена, Милка, Миляна — цяло гнездо от една мека дума, вдигнало наздравица на деня на архангелското войнство, без да носи нито меч, нито светец.