Донка празнува на Антоновден, седемнайсети януари — зимен имен ден с питки, мед и орехи за здраве. Ако имаш Донка около масата, черпенето е точно в най-студения край на януари.
Донка празнува на Антоновден, седемнайсети януари — в самото сърце на зимата, когато студът е стигнал пълната си сила. Денят не носи пищна трапеза, а по-скоро тиха домашна грижа: месят се питки, раздават се мед и орехи за здраве, а жените оставят хурката и вретеното настрана. Празник, скроен колкото за черпене, толкова и за предпазване от онова, което дебне навън.
Името Донка е домашно скъсяване, тръгнало по дълга верига. Зад него стои Дона, зад Дона — Андон, а зад Андон — Антон, тоест римското родово име Антониус, чието точно значение езиковедите оставят под въпрос и до днес. Народната традиция у нас го превежда като „безценен“, но това е по-скоро късно добавено тълкуване, отколкото сигурен корен. От същото гнездо растат Дона, Дончо и Доне — цяло семейство имена, поникнали от един изгубен смисъл.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Според житието той раздава имота си и се оттегля в пустинята, където прекарва живота си в пост, молитва и уединение, доживявайки дълбока старост. Църквата чества паметта му на седемнайсети януари — деня на неговата кончина. Донка носи женската сянка на това мъжко, пустинно име — все така стъпило върху бащата на монасите.
В българската народна вяра обаче пустинята се сменя със зимния двор. Антоновден върви в двойка с Атанасовден на осемнайсети и двата дни се пазят заради болестите — вярва се, че тъкмо тогава се събират чумата, шарката и „синята пъпка“. Затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят заразите; Антон и Атанас пък се смятат за покровители на ковачите, железарите и подковачите — светци с чук в ръката вместо кадилница.
В кючешкия прочит Антоновден е празник, който празнува със свито сърце — едно око към трапезата, другото към болестите, дебнещи зад прага. Донките черпят предпазливо, между питката за здраве и забраната да свариш леща. Има нещо честно българско в имен ден, който колкото се радва, толкова се и оглежда — веселие с вградена застраховка срещу зимата и всичко, което тя носи.
Тони Дачева — Сладка работа отваря вечерта откъм кухнята, където питките и медът чакат гостите. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за Донка начело на масата, с достойнството на име, зад което стои цял пустинен светец. АЗИС — Хабиби поема късната част, когато януарската нощ се проточи, а трапезата вече не бърза. Взети заедно, трите минават през целия ден — от домашната грижа, през самочувствието, до дългата зимна вечер.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден от зимната двойка. Донка го изпраща както го е започнала — с питка за здраве в едната ръка и предпазливото българско око към зимата в другата, докато кючекът топли двора там, където пустинята никога не е стигнала.
Пожелания
Черпиш на ден, скроен наполовина за веселба, наполовина за самозащита — питката е за здраве, а забраната за боб е да не дразниш болестите, дебнещи зад прага; и някак празнуваш двете наведнъж.
Донка не е име за пищни тостове и златни рокли — то е за питка, намазана с мед, и за маса, която повече хрантути, отколкото блести; скромността му е цялата му украса.
Светците зад деня ти държат чук вместо кадилница — покровители на ковачите, оковали болестта; ти пък оковаваш само бутилката, и то временно.
Дона, Дончо, Доне — цяла челяд, изникнала от името ти, всеки скъсен посвоему; на седемнайсети януари половината звучат като различни хора, а празнуват едно и също.