Дончо празнува на Антоновден, седемнайсети януари — имен ден в самото сърце на зимата. На трапезата се месят питки, намазват се с мед и се раздават за здраве, защото денят пази от болести.
Дончо черпи на седемнайсети януари, на Антоновден. Денят е първата половина от една зимна двойка — веднага след него, на осемнайсети, идва Атанасовден, и двата празника вървят заедно в народния календар като братя, пазители на здравето. Имениците черпят в най-студения ъгъл на годината.
Името Дончо тръгва от Андон, а Андон е българската форма на Антон — тоест зад умалителното стои римското родово име Антониус, чието точно значение се е загубило някъде в етруските корени и до днес честно завършва с въпросителна. Наставката „-чо“ е умалителна, но в такива кратки имена отдавна се е сляла с основата и Дончо се е наложил като самостоятелно, официално име. От същия корен растат Андон, Антон и Тони.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Житието разказва как раздава имота си и се оттегля да живее сам в пустинята, в пост и молитва, доживявайки дълбока старост. Църквата чества паметта му на седемнайсети януари — деня на неговата кончина. Пълната история е за друга страница; тук важното е, че Дончо носи името на човек, избягал от целия свят.
В българското село обаче отшелникът се превръща в нещо съвсем друго. Вярва се, че на Антоновден се събират болестите — чумата, шарката, „синята пъпка“ — затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят заразата. Антон и брат му по празник Атанас минават за покровители на ковачите и железарите, пазители на здравето през зимата. Пустинният светец и селският ковач съжителстват в един образ, както често става, щом книжовната вяра срещне народната.
В кючешкия прочит Антоновден е имен ден, паднал в най-неудобния момент на годината — по средата на януари, когато навън е кучешки студ, а вкъщи жената по традиция не бива да вари боб. Дончо черпи все пак, с достойнството на име, зад което стои бащата на монашеството. Смешното е, че светецът е бягал от изкушенията цял живот, а неговите именици бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.
Глория — Ледена кралица е за студа отвън, за януарската слана, през която трябва да се стигне до масата. Братя Кулинови — Тирбушона е за момента, в който трапезата се отваря и зимата започва да отстъпва бутилка по бутилка. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за дългата зимна вечер, издържана в танц докрай. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от сланата, през разтопяването, до кючека, който не свършва.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден. Пустинята роди отшелника, селото го преоблече в ковач, а кючекът изпрати Дончо през зимния му имен ден — с питка, мед и една бутилка, отворена напук на студа.
Пожелания
Наставката „-чо“ отдавна се е сляла с основата и от галеното е станало официално — рядък случай, в който умалителното ти порасна и се сдоби с ЕГН.
Значението зад Дончо честно завършва с въпросителна, изгубено в етруските корени — носиш име, чийто смисъл никой не знае, и въпреки това го празнуваш всяка година точно навреме.
Имен ден в най-неудобния момент на годината — сняг отвън, забрана за боб отвътре; черпиш в единствения ден, в който дори лещата е обявена за опасна.
Свети Антоний изкарал живота си в пост и молитва; ти отбелязваш деня му с точно обратното на пост, и то на маса, отрупана напук на забраната дори за боб.