Постът се появява в X в три сутринта по американско време. До обяд българските новинарски емисии вече го цитират със скрийншот. До вечерта половината интернет пише „това е краят на демокрацията“, другата половина шерва същия пост с противоположен подпис. Цикълът се повтаря всеки ден. Кючекът седи отстрани и брои до следващия.
Постът е изпратен в 3:47 сутринта по американско време, което е 10:47 у нас. До обяд новинарските емисии в София вече цитират скрийншот. До вечерта половината хора в X пишат „това е краят на демокрацията“ — за четвърти път този месец, със същата интонация, със същия избор на гласни. Другата половина шерва същия пост с подпис „истината излезе“. Малцинството по средата прочита поста, го забравя и продължава с обяд. Тръмп вече е публикувал следващия. В българския контекст постът пристига вече преведен — в три канала в Телеграм с три различни ъгъла, една група във Вайбър и две истории в Инстаграм.
Цикълът трае почти ден — от пост до изтощение, после нов пост и брояч от нулата. Реакциите се вкаменяват в шаблон по-бързо от самата новина: предсказуема паника от едната страна, предсказуема еуфория от другата, реклами помежду им. Когато всички пишат предсказуемо за нещо непредсказуемо, шумът надделява над сигнала. Ситуацията в X е напрегната, кючекът — спокоен. Тони Стораро със „Студ“ хваща новинарския темп. Галена с „Паника“ е за десетото обновяване на фийда, в което нищо ново не е казано. Орк. Ицо Бенд с „Купонджии“ затваря — неутрална чалга за паузата между поста и реакцията, единствената от трите, която не зависи от изхода.
Пожелания
Дано следващият пост излезе в час, в който и двете страни на интернета спят.
Нека процентът на хората, прочели целия пост, преди да напишат „това е краят на демокрацията“, се качи над пет.
Нека новинарските емисии успяват да изчакват потвърждение, преди да цитират скрийншот.
Дано някой ден разликата между „пост“ и „политика“ отново се вижда без увеличение.