Договорът е от 2019 г. Първият F-16 Block 70 кацна на „Граф Игнатиево“ в началото на 2025 г. Шест години — колкото да порасне едно дете и да не знае за какво са плащали данъците. Кючекът е чакал по-безшумно от МиГ-29-ите.
България подписа договор за 8 F-16 Block 70 с правителството на САЩ през 2019 г. Оригиналният график предвиждаше доставки от 2023 нататък. Реалността предвиждаше нещо друго — многократни размествания, „технически“ причини, процедури. Парламентът гласува втора партида от още 8 самолета, която трябва да пристигне до 2030 г. Дотогава армията ще ги чака с онова търпение, което се отглежда само в бюджетни дебати.
НАТО иска 2% от БВП за отбрана. България ги обещава редовно — на срещи, в декларации, в стратегически документи с тежки корици. После идва бюджетната сесия и числото се преговаря надолу с тихото достойнство на човек, който знае, че никой не го брои буквално. Парадите се планират. Личният състав е подреден. С техниката — различно.
Кючекът разбира отбранителния театър по-добре от всяка стратегическа концепция. „Най-добрата фирма“ на Тони Стораро звучи като наддаване за договор. „Бедни и богати“ на Тони Дачева и орк. Кристал описва разликата между бюджетите в НАТО. „Катаджийска“ е спирането на пътя — бавно, официално, с документи. А Орк. Ромски Перли затваря списъка с инструментал, чието заглавие вече е цяла геополитическа декларация.
Пожелания
Дано следващите 6 самолета пристигнат преди следващия договор за следващите 8.
Нека 2% от БВП стигнат до армията, а не само до документа, в който са написани.
Дано МиГ-29-ите издържат достатъчно дълго, че никой да не трябва да ги брои.
Нека парадът мине добре — поне това е в графика.