Планета TV е работила като доказателство, че миналото е по-добро — но само ако гледаш нон-стоп и не помниш тока, зимата и опашките. Кючекът е свирил и на двата спомена.
Носталгията е документирана емоция — проучванията я описват като избирателно припомняне, при което положителните спомени се засилват, а отрицателните се изтриват методично. Ако си израснал в България през 90-те, „избирателното припомняне“ означава, че помниш Планета TV и Глория — Ледена кралица, но не помниш тока, тримесечното чакане пред банките и мухъла по стените. БГ кабел е произвел цяло поколение, убедено, че детството е по-добро от настоящето, защото там е свирил правилният кючек. Индустрията за носталгия го е забелязала и вече го препакетира срещу такса.
Трудната истина е, че носталгията не е по 1997 година. По себе си е — по версията, която е нямала ипотека, не е знаела какво е хроничен стрес и е смятала Кати — „Гот е“ за революционно изявление. Наско Ментата — Елена Елена е свирена на сватба тогава и на сватба сега, и звучи по-добре тогава само защото тогава не си плащал сметки. Глория — Скъпи купи ми нещо е имала смисъл, когато исканото се е купувало с пари, за чиито цени не си отговарял ти. Кючекът не те лъже. Ти лъжеш кючека. Той просто свири.
Пожелания
Дано спомените за 90-те включват и опашките, а не само дискотеките.
Нека носталгията да се дозира като лекарство — ефективна до определено количество, след което просто боли.
Дано Планета TV да е достатъчна за вечерта, без да е нужна за самоопределението.
Нека версията на себе си от онова време да е горда със сегашната — поне частично.