Предизборната тишина е единственият ден, в който медиите спират да те убеждават в нещо. Кючекът не подлежи на забрана. Резултатите — след 20:00.
Изборният ден в България работи по установен ред. Сутринта е тиха — предизборната забрана покрива медиите, но не и съседа, не и групата в Messenger, не и листовката под вратата, оставена снощи от дисциплинирана ръка. Гласувачите се делят на три вида: тези, които гласуват „за“, тези, които гласуват „срещу“, и тези, за чийто вот вече е договорено възнаграждение — традиционно няколко банкноти, после инфлацията ги вдигна, после еврото ги преизрази, а принципът не е бил пипан.
България проведе парламентарни избори пет пъти между 2021 и 2023 година. Всеки път с еднодневни партии, с коалиции, съставяни с хирургична точност и разпадащи се с хирургична бързина. „Пак избори“ стана изречение без глагол — само съществително и умора. Екзитполът в 20:00 е новогодишно броене без шампанско, с ракия, с по-малко надежда, с много по-познат сценарий.
Кючекът разбира изборния ден като никоя предизборна реч. „Бедни и богати“ на Тони Дачева и орк. Кристал описва разделението в секцията по-точно от социолог. „За милиони няма закони“ на Симпатяги е програмна декларация без кандидат. Володя Стоянов — Пирамиди, Фараони — за структурата на всяка партийна листа. „Нема пари“ на Тони Стораро — за сутринта след резултата, независимо от резултата.
Пожелания
Дано следващото правителство издържи повече от предишното — летвата е ниска, но все пак е летва.
Нека листовката под вратата поне да е от партия, която ще я признае на сутринта.
Дано екзитполът в 20:00 да е по-близо до реалността, отколкото предизборните обещания.
Нека парите за гласа да са похарчени за нещо с по-дълъг срок на годност.