Жан е френската форма на Иван и празнува на същия ден — Ивановден, 7 януари. Черпи заедно с всички Ивановци, Йоановци и Ванчовци, само че с една идея по-градско звучене.
Жан е името, което идва на Ивановден през задната врата. На 7 януари цяла България черпи Иван, Йоан, Ваньо и Ивайло, а някъде между тях — малко по-тихо и с една идея по-градско — празнува и някой Жан: френската форма, промъкнала се на същата трапеза с курбан и покана за близките.
Името Жан е френският вариант (Jean) на Йоан — същият корен, минал по друг път. Тръгва от еврейското Йоханан, минава през гръцкото Йоаннис и латинското Йоханес, и в Западна Европа се превръща в Jean, а в женски вариант — Жана. Значението остава непокътнато през всички тези езици: „Бог е милостив“. Така че Жан не е нищо друго освен Иван, който е излязъл в чужбина и се е върнал с акцент.
Светецът зад целия този род форми е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един неудобен танц и едно необмислено обещание. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление. Жан празнува същия светец като Иван, само че името му звучи все едно е дошъл направо от Париж, а не от Пазарджик.
В България Жан навлиза късно — през романите, преведени от френски и руски, някъде в градските квартали на XIX и XX век, като по-модерна алтернатива на Иван и Йоан. Затова носи лек парфюм на претенция: докато на село къпят Ивановците в ледената река, Жан по-скоро гледа ритуала от прозореца, с чаша в ръка и с убеждение, че неговата версия на името е по-изтънчената.
И точно тук е шегата на Ивановден за един Жан: колкото и френско да звучи името, трапезата е същата — курбан, ракия, роднина, който разказва как навремето е скачал в реката, и хоро, което не признава акценти. Денят изравнява всички форми под един светец. Жан сяда до Ваньо и до края на вечерта никой не помни кой как се казва.
Азис — Сен Тропе е за самонадеяното начало на вечерта, когато Жан още вярва, че празнува на Ривиерата, а не в квартален хол с курбан на печката. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за момента, в който цялата фирма от Ивановци и Жановци се събира на масата и решава, че точно тази компания е най-добрата. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за втората половина, когато претенцията е паднала, парфюмът се е изпарил и са останали само купонджиите на хорото. Заедно трите парчета изминават дъгата на деня — от лъскавото самозабравяне, през сплотената трапеза, до момента, в който Жан вече е просто още един Иван на дансинга.
Жан влезе на Ивановден през задната врата и си тръгна през същата, само че на четири крака. Френската форма издържа точно до третата ракия — после и тя започна да отговаря на „Ванчо“.
Пожелания
Влизаш на Ивановден през задната врата — френски правопис върху съвсем българско съдържание. Светецът е същият, курбанът е същият; сменил си само етикета и си вдигнал цената.
„Бог е милостив“ на френски звучи по-скъпо, но курбанът на печката е същият, а роднината до теб пак разказва как е скачал в реката.
Дошъл си у нас през преводните романи от френски и руски — по-модерната алтернатива на Иван и Йоан за градските квартали. Век по-късно цялата тази книжна изисканост черпи курбан на същата печка като всички останали.
Един ден в годината светецът изравнява всички форми под общ знаменател — Жан, Иван, Ваньо, все едно. Влизаш като чужд гост от Париж и си тръгваш като местен, слят с трапезата до неузнаваемост.