На 7 януари Ванина празнува редом с половин указател Ивановци — рядката женска форма на най-масовото българско име. Три кючека за деня, в който произнасят името ти два пъти за сигурност.
На 7 януари указателят се обажда на масата: Ивановден вика едновременно всички Ивановци, Ваньовци и Иванки в страната, а някъде между тях празнува и една Ванина. Прави се курбан, поканват се близките, отваря се ракията и рядката женска форма на най-масовото българско име сяда сред цяла тълпа свои роднини по корен.
Ванина идва по същата линия като всички тях — от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, което означава „Бог е милостив“. Това е женски дериват на Ваня и Иванка, тоест внучка на Иван по азбучна линия, само че по-рядко изписвана в кръщелните. Докато Ваня се среща във всяко второ междучасие, Ванина остава по-тихият вариант на същия корен — същата милост, само с още една сричка.
Женското крило на този род е добре населено — Иванка, Йоана, Яна, Ваня и на по-тесния край Ванина. Всяка носи същия светец, но различна тежест: Иванка е бабината форма, Ваня — тази от класния списък, а Ванина е по-новата и по-рядка, онази, която на трапезата се налага да буквуваш. Едно име, разклонено на цяло женско родословие, събрано под един ден.
Светецът зад целия този род е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието; пълната история е на страницата за Ивановден. От неговото име израства цяло родословно дърво, а Ванина е едно от по-крайните му клончета — достатъчно далеч от Иван, за да звучи самостоятелно, достатъчно близо, за да празнува на същия ден.
Ивановден идва веднага след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледена вода и мъжете скачат след него за здраве. Ритуалът с реката всъщност е на шести; седми е денят на самия светец, но в практиката двете се сливат в едно общо премръзване. Ванина обикновено гледа тази част отстрани, суха и на топло, докато някой братовчед Иван вади кръста и после цяла вечер разказва как го е извадил.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на множеството, а Ванина е изключението, което го прави забавен. На маса, пълна с Ивановци, тя е тази, чието име гостите произнасят два пъти, за да са сигурни, че са го чули правилно. Кючекът е за момента, в който черпенето надделее над проверката на имената и всички просто вдигат чаши.
Ивана — Шампанско и Сълзи открива вечерта с точния тон: една женска Ивана, малко шампанско и няколко сантиментални сълзи над семейната трапеза. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за средата, когато цялата рода Ивановци и Ваньовци вече е забравила кой на кого е кум и просто купонясва. Тони Дачева и Орк Кристал — Каравана Чайка изпраща късната част, когато трапезата се е разтеглила в хоро и цялата процесия се мести към следващата къща. Заедно трите изминават дъгата на деня — от първата наздравица, през претъпкания купон, до хорото, което вече не помни колко Ивановци е обиколило.
Ванина изкара поредния Ивановден като гост на собственото си име, макар то да е същото. Курбанът беше изяден, чашите — вдигнати, а рядката женска форма се прибра последна, защото имениците пак бяха твърде много.
Пожелания
Значиш точно същото „Бог е милостив“ като всеки Иван на масата — милостта просто ти отпусна една сричка повече, колкото да не те бъркат с Ваня.
Толкова рядко се изписваш, че на всяка наздравица някой произнася името ти два пъти за застраховка — рядкото име в България не е привилегия, а правописно упражнение за гостите.
Докато братовчедите скачат в ледената река за някакъв кръст и после го разказват цяла година, ти пазиш единствената разумна позиция на празника — тази до печката.
В цяло женско родословие — Иванка, Йоана, Яна, Ваня — ти си най-скорошното допълнение, клонът, който още е твърде млад, за да напълни собствена трапеза.