Ваня празнува на Ивановден, 7 януари — галената форма на най-масовото българско име. Прави се курбан, нарежда се трапеза, а обиколката на всички именици е задача за цял ден.
Ваня празнува на 7 януари, на Ивановден, и не празнува сама — това е един от най-многолюдните именни дни в България, в който половин телефонен указател вдига чаша едновременно. Прави се курбан, събира се трапезата, и някой роднина неизбежно ще каже, че Ваня е „галено на Иван“, сякаш това е новина.
Името идва по обиколен път. Иван тръгва от еврейското Йоханан, минава през гръцкото Йоаннис и означава „Бог е милостив“. Ваня е нежната, съкратена форма, оформена силно от руската умалителна система, където е стандартното галено на Иван — и точно оттам, през руската литература след Освобождението, влиза в българските регистри вече като самостоятелно име. Дълго е било само нежност, преди да стане цяло име. Така Ваня стои редом с Иванка, Ивана и Йоана — женските клонове на един и същ корен, всеки с различна възраст и различна степен на топлота.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Историята му не свършва добре: обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата пази паметта му на 7 януари, ден след Богоявление, и затова толкова много Ванички празнуват имен ден в най-суровата седмица на зимата.
В битов план денят се слива със съседите си. Ритуалът с ледената река и вадения кръст всъщност е на шести, на Йордановден; седми е денят на самия светец. В практиката двете дати се преливат в един непрекъснат зимен блок, в който курбанът, студът и наздравицата се редуват без ясна граница, а Ваня се озовава именичка в средата на общото премръзване.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на статистиката. Толкова много Ванички, Ивановци и Иванки има, че телефонът не спира, а обиколката на всички именици е логистична задача, не жест. Всяка Ваня получава по десетина еднакви обаждания и една и съща реплика — „честит имен ден“, изречена с различна степен на усилие. Кючекът е за момента, в който човек се предаде и просто остане на една трапеза до края.
Ивана — Шампанско и Сълзи отваря вечерта с точния тон: наздравица, в която радостта и малко меланхолия вървят в една чаша. Кали — Медовина е за средата на трапезата, когато медовината тръгне и разговорите омекнат. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за втората половина, когато масата вече е станала на крака и никой не брои по колко пъти. Заедно трите изминават дъгата на деня — от предпазливата първа наздравица, през омекналата трапеза, до купона, който забравя колко Ванички е трябвало да обиколи.
Ивановден свършва късно, защото имениците са прекалено много, за да се стигне навреме до всички. Курбанът беше раздаден; наздравицата — вдигната; кючекът изпрати поредната Ваня в поредната ѝ претъпкана зимна вечер.
Пожелания
Започна като галено — умалителното, с което Русия вика всеки Иван — и чак руската литература те произведе в самостоятелно име; малко галени форми правят такава кариера.
На Ивановден си статистическа единица — половин указател празнува с теб, а телефонът цял ден приема един и същ текст, копиран и препратен от роднини, които вече бързат към следващия имен ден.
Значиш „Бог е милостив“, а светецът зад деня ти беше обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание — милостта явно не се разпростира до всички на трапезата.
Обиколката на всички Ванички и Ивановци е маратон, който никой не завършва трезвен — предай се рано и се закотви на първата трапеза с топла ракия.