Цветница е подвижен празник — пада седмица преди Великден, когато празнуват всички цветни и растителни имена. Здравка е сред тях, с цяло растение и пожелание за здраве в корена си.
Цветница е подвижен празник, вързан за Великден — всяка пролет пада точно седмица преди Възкресение. На този ден имен ден празнуват всички цветни и растителни имена наведнъж, а Здравка се нарежда сред тях по право: носи в корена си цяло растение. Църквите се пълнят с върбови клонки, свещеникът ги освещава за здраве и точно тук името си идва на мястото.
Здравка идва направо от думата „здраве“ — пожелателно име, дадено с ясната задача детето да порасне здраво и да не боледува. Същият корен ражда и здравеца, ароматното балканско растение, тачено в народните вярвания, тъй че името е едновременно и цвете, и наричане. Мъжката форма е Здравко, а роднините по корен се броят на пръсти — това не е име, което се крие зад речник.
Зад Здравка не стои конкретна светица, защото на Цветница покровител не е човек, а сезон. Празникът, наричан още Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, върбата отдавна замени. Така растителните имена получават не житие, а напъпил клон.
В народните вярвания името Здравка е било и амулет. Давали са го в семейства, където предишни деца са боледували или са си отишли, със сметката името да „заключи“ здравето на новото. Магията е проста до цинизъм: наричаш детето „здраве“ и се надяваш думата да свърши работата, която медицината тогава не можеше.
Осветената върба се носи у дома за здраве и плодородие — слага се зад иконата или на вратата, да пази къщата до другата пролет. За име, което буквално значи „здраве“, това е може би единственият имен ден с подарък, вграден в самия ритуал. Клонката върши точно каквото името обещава от кръщенето.
В кючешкия прочит Цветница е денят, в който здравето се раздава на клонки, а Здравка го изпраща с наздравица. Съвпадението е твърде удобно, за да се подмине — пожеланието за здраве среща чашата, вдигната за същото. Кючекът влиза точно когато върбата е раздадена и трапезата поема нататък, жива и безгрижна като самата пролет.
Глория — Ледена кралица е за именичката, която на своя ден очаква внимание и цветя — и няма да се извини за това. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за онази страна на Здравка, която държи трапезата в ръка и раздава реда. Братя Кулинови — Тирбушона отваря бутилката за наздравицата, с която името си пасва по корен. Взети заедно, трите минават през целия ден — от короната, през командата, до чашата, вдигната за здраве.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона. За един ден обаче Здравка държеше и върбата, и чашата — име, което празникът и буквата му подписват еднакво. Клонката беше осветена; наздравицата — вдигната; кючекът изпрати здравето през най-зеления ден в годината.
Пожелания
Давали са това име в къщи, където предишни деца са си отишли — наричали са те „здраве“ с надеждата думата да свърши работата, която медицината тогава не можеше.
Осветената върба се носи у дома точно за здраве — значи твоят е единственият имен ден с подарък, вграден в самия ритуал, а той е една клонка.
Носиш в корена си и здравеца — ароматно балканско растение, тачено в народните вярвания, което, по-точно казано, мирише хубаво и не иска нищо от теб.
Име без светец зад гърба, само чисто пожелание — родителите ти на практика са кръстили една надежда и са я пуснали да ходи на два крака.