Йовка празнува на Ивановден, 7 януари — вклинена между половин указател Иванци на най-масовия имен ден в България. Женската, галена форма на Йоан носи същия светец, но далеч по-тих празник.
Йовка вдига чаша на 7 януари, но не сама — Ивановден е денят, в който половин страна черпи наведнъж, и тя е една от малкото жени сред морето от Иванци, Ваньовци и Ивайловци. Прави се курбан, събират се близките около масата, а някой задължително обърква коя точно Йовка черпи, защото на този ден имената се застъпват като чинии в мивка.
Името произлиза от Йоан — църковната, старинна форма на Иван, минала през еврейското Йоханан, което означава „Бог е милостив“. Женската форма Йовка се ражда галена, с „-ка“ на края — не тържествена Йоана, а домашна, селска Йовка, изтъркана от ежедневна употреба. Някои речници я връзват и с библейския Йов — „търпеливият“ — но пътят през Йоан е този, който я довежда на трапезата тъкмо на седми януари.
Светецът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един танц и едно необмислено обещание на Ирод. Църквата го почита на 7 януари, а всяко име от неговия наниз — Иван, Йоана, Ваня, Йовка — идва да се стопли на неговия ден. Йовка е най-тихото зърно на този наниз, но зърно все пак.
В по-старата селска практика Йовка е име, което бабата подава на внучката, за да не се къса нишката — кръщава се на своята баба Йовка, а тя на своята, докато името слезе по стълбата на поколенията почти без промяна. Затова на Ивановден рядко черпи една Йовка; по-често е цяла върволица от тях, наредени по възраст около една и съща тава с курбан. Днес се среща по-рядко — име, което мирише на плетена жилетка и зимник — но точно затова всяка жива Йовка носи цял пласт история в кръщелното си.
В кючешкия прочит денят на Йовка е урок по търпение, при това буквален. Тя носи най-масовия имен ден в България, но не и най-масовото име — така че докато мъжете разказват за пореден път как са вадили кръста от ледената река, тя чака реда си да я поздравят, някъде след третия Иван. Кючекът е за момента, в който все пак се сещат за нея.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за именницата, която на своя ден смята, че подаръкът не се коментира, а се носи. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата около нея — роднините, дошли повече заради курбана, отколкото заради календара. Ивана — Шампанско и Сълзи е за късната част на вечерта, когато чашите вече са много, а причината за просълзяването отдавна е забравена. Заедно трите обрамчват деня на Йовка — от очакването, през пълната маса, до размитата му, шампанска втора половина.
Курбанът беше разпределен; чашата най-после стигна и до Йовка. Най-масовият имен ден я преброи някъде накрая, както всяка година, и продължи нататък, без да забави крачка.
Пожелания
Речниците те връзват и с Йов — библейския еталон за търпение, на когото Бог отне всичко наведнъж. Твоята школа е по-евтина, но по-дълга: цял живот чакане по гишета в държава, където търпението минава за официален документ.
Кръстиха те на баба ти, нея — на нейната баба: женска щафета, в която името се предава надолу, без да пита никого. Ти си последната, поела палката — и с нея цялата тава курбан, която върви с рода.
Рядко черпи една Йовка — по-често сте цяла редица, наредени по възраст около една тава, и някой неизбежно бърка коя точно има ден. Наздравицата пада колективно, за всеки случай.
Името ти значи „Бог е милостив“ — а милостта, стигнала до женската му форма, се е свила до едно галено „-ка“ накрая. Йоана взе тържествеността; на теб ти оставиха домашния, изтъркан вариант и същия дял от курбана.