Йорданките и данчетата черпят на 6 януари заедно с иванците — денят е кръстен на реката, в която е потопен Христос. В чалга-канона „данче“ е класически обект на кючешко посвещение.
Йорданките и Данчетата черпят на 6 януари, заедно с Иванците — денят е част от големия зимен блок около Богоявление, Йордановден и Ивановден, когато половин календар празнува наведнъж. Женската форма на Йордан има свой дял в тази обща зимна наздравица.
Името е женската форма на Йордан и идва от еврейското Ярден — „спускащ се“ или „течащ надолу“, тоест самото име на реката Йордан. От корена растат Данче, Дани, Йорданка, а близостта до мъжкото Йордан прави празника семеен — често в едно семейство има и Йордан, и Йорданка.
Зад името стои не светица, а свещена география: реката Йордан, в която според евангелския разказ Йоан Кръстител потапя Христос, полагайки началото на християнското кръщение. Затова Йорданка е име, вкоренено не в житие, а в самото събитие на Богоявление — момента, в който според вярата небето се отваря над водата. На 6 януари, Йордановден, свещеникът хвърля кръста в ледена река, а мъжете скачат след него; на 6 януари идва Ивановден. Йорданките стоят точно в сърцето на този студен, воден празничен блок.
В чалга-канона „данче“ отдавна е класически обект на кючешко посвещение — умалителното е станало почти жанрова фигура, героинята на безброй летни хитове. Така Йорданка носи име с двойно гражданство: от една страна свещената река и ледения кръст, от друга — леката, слънчева „данче“ от поп-фолк припева. Малко имена се разтягат така свободно между катедралата и купона.
Женските форми на мъжки празнични имена са цяла отделна категория в българската именна система — Йорданка, Богданка, Иванка съществуват като огледала на мъжките си двойници и наследяват техните дни. Йорданка е сред най-красивите примери, защото зад нея не стои просто мъжко име, а самата свещена река. Да кръстиш дъщеря си на реката, в която е кръстен Христос, е жест с дълбочина, която ежедневната употреба отдавна е загладила — за повечето Данчета името е просто име, а не богословско изявление за течаща надолу свещена вода.
В кючешкия прочит Йорданов ден е женската страна на най-студения празничен блок в годината. Докато мъжете вадят кръста от реката, Йорданките и Данчетата черпят на топло, с достойнството на име, кръстено на самата свещена вода. Кючекът е за момента, когато ледената река отстъпи на топлата трапеза.
Глория — Ненаситна е за самоуверената, ненаситна енергия, с която празникът минава на високи обороти. Малките пантери — Калинка е за игривата, закачлива страна на женския имен ден. Орк. Кристали — Телефони е за съвсем съвременната суматоха от поздравления, заливащи именичката на 6 януари. Взети заедно, трите песни минават през целия Йорданов ден — от ненаситната енергия, през закачката, до телефонната лавина от честитки.
Йорданов ден свършва в студена януарска вечер, слял се с Ивановден в общо зимно веселие. Кръстът беше изваден; реката даде името си; кючекът изпрати Йорданките през водния им ден в сърцето на зимата.
Пожелания
Носиш име на реката, в която е кръстен Христос — и същевременно на всяко второ „данче“ от летен кючек. Двойно гражданство: катедрала и дискотека в едно кръщелно.
На твоя празник мъжете скачат в ледена река за един кръст — безплатен адреналин в държава, където всичко останало с адреналин се плаща в брой.
Името ти значи „течащ надолу“ — не най-бодрата посока в света, но поне честна за повечето неща около теб.
Йорданка, Богданка, Иванка — цяло поколение жени, кръстени като ехо на мъж. Ти поне носиш ехото на цяла свещена река, не на някой чичо.