Божан празнува на Богоявление, 6 януари — денят на ледения кръст и осветената вода. Име с Бога в самия корен, което сяда на най-студената весела трапеза през зимата.
Богоявление на 6 януари е денят, в който България по традиция вади кръст от ледена река, и точно между парата над водата и премръзналите гмуркачи черпи и Божан. Празникът е сред дванадесетте велики празника на православната църква — втората по ранг категория, веднага след Великден — а Божан отбелязва повода с име, стигнало дотам, като е изхвърлило всичко освен най-важната сричка. Заедно с него честват Йордан, Йорданка, Богоя и Данчо, тоест цялата зимна маса дели едно осветено меню и по един курбан.
Името Божан идва от корена „Бог“ и наставката „-ан“ — „божи човек“. По-точно е съкратена форма на дългите теофорни имена — Божидар, Богдан, Богомил — от които някой в един момент е решил, че „дар“, „дан“ и „мил“ са излишни, и е оставил само ядрото. Резултатът е име, което не крие нищо: всичко останало е окапало, останал е Бог. Женската форма е Божана — същата процедура, друг край.
Зад Богоявление не стои светец, а събитие — рядкия случай, в който името празнува без личен покровител, направо на институционален повод. Празникът, наричан Кръщение Господне, отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от свети Йоан Кръстител — моментът, в който според евангелието небето се отваря и Бог се явява. Оттам е и името: Богоявление, явяване на Бога. И тук идва абсурдно точното съвпадение — име, свито до самата дума „Бог“, което празнува в деня, когато Бог се показва лично. Малко календарни съвпадения са толкова буквални.
Свещеникът хвърля кръста в ледена река или язовир, а мъже скачат в смразяващата вода да го извадят; който успее, минава за благословен със здраве за годината — една от малкото български системи, в които условията за наградата са изписани ясно. На места се извива и мъжко хоро право в реката, защото щом вече си мокър до кости, редът на нещата някак губи значение. Осветената вода пък носи собствено поверие: вярва се, че не се разваля с месеци, затова стои у дома като семеен цяр — шише с неопределен срок на годност на рафта до олиото.
В кючешкия прочит Богоявление е денят на ледения кръст, на смелите гмуркачи и на топлата трапеза, която ги чака после — наградата за скока не е само здравето, а и ракията. Божан черпи, след като кръстът е изваден и премръзването се предаде на печката. Кючекът тук хваща точно тесния прозорец, в който студът вече си е отишъл, а веселбата тепърва започва — един именик с божие име, вдигнал чаша в най-студения край на зимата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира около Божан още докато кръстът капе, без да чака ледът да се стопи. Кали — Медовина е за медената чаша, която върши отвътре това, което свещеникът не успя отвън. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за спокойната презумпция, че щом носиш Бог в корена, твоята трапеза автоматично е челната в града. Взети заедно, трите кючека минават през целия ден — от събирането, през размразяването, до самочувствието на един леден, но весел богоявленски празник.
Богоявление свършва в студена януарска вечер, слепила ледена вода и божие име в един празник. Небето се отвори над реката, кръстът беше изваден, а кючекът изпрати Божан през ледения му ден — с име, от което животът е свалил всичко излишно и е оставил само най-важната дума.
Пожелания
Името ти е свито до чистото ядро — от Божидар и Богдан е останал само Бог; носиш божественото толкова открито, че на Богоявление то на практика празнува себе си.
Празнуваш точно в деня, когато небето се отваря и Бог се показва над реката — рядко име и повод си пасват дума в дума, „божи човек“ в деня на явяването.
Здравето ти за годината виси на един кръст в ледена вода — скачаш, вадиш го, благословен си; система, в която поне ясно се вижда какво се иска от теб, за разлика от повечето български гишета.
Щом извадиш кръста от заледената река и спреш да трепериш, божественото ти име кротко отстъпва на съвсем земната ракия — Бог в корена, ракия в ръката.