Богомил празнува на Йордановден, 6 януари — Богоявление, денят на ледения кръст и осветената вода. Черпят всички Богомиловци и Богомили, а топлата трапеза идва веднага след ледените гмуркачи.
Богомил празнува на 6 януари — Йордановден, Богоявление, денят, в който свещеникът хвърля кръст в ледена река или язовир, а мъжете скачат след него да го извадят. Този ден отваря и двудневния зимен блок, който Ивановден затваря на 7 януари. Между курбана и премръзналите гмуркачи Богомиловци черпят за здраве, вписани в най-студения църковен празник на зимата.
Името е чисто славянско — от „Бог“ и „мил“, тоест „мил на Бога“, човекът, когото Бог обича. Езиковедите го смятат за калка на гръцкото Теофил, скроена по време на покръстването, за да звучи вярата разбираемо на славянско ухо. Женската форма е Богомила; коренът е същият — цяло семейство имена, вкопчени в първата сричка на думата Бог.
Зад празника не стои светец, а събитие. Богоявление отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител — мигът, в който небето се отваря и Бог се явява. Затова е и денят на Богомил: име, което значи „мил на Бога“, празнува тъкмо когато Бог показва себе си. По-точно съвпадение между дума и празник трудно се урежда.
Иронията е, че същото това кротко име носи и най-неудобната ерес в българската история. Поп Богомил от Х век дава името си на богомилството — първото голямо еретическо движение в средновековна Европа, което църквата гони с векове. Име, което значи „обичан от Бога“, се превръща в етикет за хора, които същата църква праща на клада. Езикът има мрачно чувство за хумор.
На самия празник осветената вода се пази у дома с месеци — вярва се, че не се разваля, и служи за цяр на цялата фамилия през годината. Курбанът се раздава за здраве на съседи и минувачи, докато водата се освещава. Така денят оставя следа не само в спомена за ледения кръст, а и в едно шише светена вода на рафта, изкарало чак до другата зима.
В кючешкия прочит това е денят на ледения кръст и на топлата трапеза веднага след него. Богомиловци черпят, след като гмуркачите са извадили кръста от смразяващата вода, а курбанът къкри на печката и мирише из цялата махала. Кючекът чака точно тук — където премръзването отстъпва на ракията.
Кали — Медовина е за първата наздравица, вдигната за здраве през новата година. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията, събрана около курбана. Сашо Роман — Царят на нощта е за именика Богомил, който издържа веселбата до сутринта. Взети заедно, трите минават през целия ден — от наздравицата, през фирмата, до царуването над последната маса.
Богомил свършва деня си там, където е започнал — между ледената вода и топлата трапеза. Кръстът беше изваден, чашата — вдигната; кючекът изпрати мъжа, чието име значи „мил на Бога“, през най-студения му празник.
Пожелания
Едно кротко „мил на Бога“ стана таен етикет за най-опасната ерес в Европа — два века църквата гори хора заради това движение, а ти днес го носиш спокойно на курбан за здраве, което е известен прогрес в отношенията.
Не си роден с гръцко име — Теофил е бил преведен на разбираем славянски при покръстването, за да не се налага после някой да обяснява на баба си какво точно празнува.
Значиш „мил на Бога“ и празнуваш точно в деня, когато Бог се показва над Йордан — рядко някой уцелва повода си толкова буквално, без изобщо да е избирал датата.
Черпиш за здраве едва след като гмуркачите извадят кръста от смразяващата вода — а шишето светена вода на рафта ще изкара до другата зима, по-дълго от повечето новогодишни обещания.