Йонка празнува на Ивановден, 7 януари, скрита сред половин указател Иванчовци. Старо име, което чака трапезата да се сети и за женската страна на светеца.
На 7 януари България вдига чаша за половин указател наведнъж и някъде между хилядите Иванчовци и Ваньовци тихо празнува и Йонка. Ивановден идва веднага след Богоявление, наричано още Йордановден — двата дни са един непрекъснат зимен блок, в който курбанът къкри, гостите се събират на празничната трапеза и никой вече не помни кой светец на кой ден се пада.
Йонка е от онези имена, които звучат по-стари от собствените си носителки. Тя е женската рожба на Йоан — минала през Йонко и Йончо, свила се до кратката домашна форма Йонка. Коренът е все същият еврейски Йоханан, „Бог е милостив“, навлязъл в българския през гръцкото Йоаннис, така че под едно просто селско име се крие цяло богословско изречение. В същото родословно дърво растат Йоана, Йона, Иванка и Ваня — Йонка е просто клонът, който днес мирише най-силно на баба.
Светецът зад целия този рояк от Йо-имена е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Църквата пази паметта му на 7 януари, ден след като свещеникът хвърли кръста в ледената вода. Йонка не скача в реката — тя стои на брега с курбана и гледа как мъжете премръзват в името на здравето, готова да ги нахрани, щом излязат посинели.
Йонка е име на стопанка. В указателя тя почти винаги е баба Йонка — жената, която държи къщата, меси хляба за курбана и знае точно колко сол иска чорбата. Възраждането я е раждало с пълни шепи, а през последните трийсет години почти са спрели да я кръщават, така че всяка Йонка днес носи в себе си и по малко музей. Името е остаряло по-бързо от жените, които го носят.
В кючешкия прочит Ивановден на Йонка е ден на тихото малцинство. Докато цялата маса вика „Иване, наздраве“, тя чака своя ред някъде към третата чаша, когато някой най-после се сети, че и женската страна на светеца има имен ден. Празникът ѝ пристига със закъснение, но пристига. Кючекът е точно за този момент — когато забравеното име най-после получи своята песен.
Глория — Ледена кралица е за самата Йонка, зимната господарка, която седи начело на масата и налага реда със спокойствието на човек, преживял всичко. Кали — Медовина е за наздравицата над трапезата, за сладкото питие, което топли по-бавно от ракията, но по-сигурно. Орк. Империал — 6 без 10 е за втората половина на вечерта, когато чиниите се разчистват и чистият кючек изкарва дори баба Йонка на две стъпки. Заедно трите изминават дъгата на деня — от спокойния трон начело, през сладката наздравица, до кючека, който помита и последното старинно име на дансинга.
Курбанът беше изяден, наздравицата за Йонка най-после се вдигна, макар и трета по ред. Едно старо име получи своята вечер — след като изчака цял указател Иванчовци да се почерпят първо.
Пожелания
Простичкото ти селско име всъщност е цяло богословско изречение под прикритие — „Бог е милостив“, свито до нещо, което викат през двора за вечеря.
Кръщаваха те с пълни шепи по време на Възраждането, а после спряха — така че днес всяко „Йонка“ е антика с валиден телефонен номер, име, състарило се по-бързо от собствената си притежателка.
Име на стопанка от глава до пети — солта в чорбата слагаш на око и никога не грешиш, а хлябът за курбана е омесен, преди останалите изобщо да са станали.
Ти не скачаш за кръста в ледената река — стоиш на брега с курбана и чакаш мъжете да излязат посинели, готова да ги съживиш, докато те се хвалят колко здраве са уловили във водата.