Ивановден на 7 януари е курбан, роднини и повече Ивановци, отколкото столове. Йолина е сред тях, само че с теменужка в кръщелното. Три кючека за вечерта ѝ.
Йолина е рядкото име на 7 януари — денят, в който половин България черпи под името Иван, а тя стои на масата като изключението, което трябва да обяснява защо и то е поканено на курбана. Ивановден е гъст мъжки празник; жената на име Йолина се промъква през него по роднинска линия, между един Ваньо и една Иванка, и си взима своя дял от печеното без много обяснения.
Името тръгва по две пътеки и никоя не е съвсем сигурна. По едната Йолина е издънка на Йоланда — от гръцкото „ион“ (теменужка) и „антос“ (цвете), тоест буквално теменужено цвете, скромност, увита в лилаво. По другата е просто корен „Йо“ от Йоан, залепен за наставката „-лина“, същата, която ражда Калина и Алина. И в двата случая изходът е нежен: Йоли, Лина, Йолка — галените форми, с които се вика едно момиче през прозореца.
Поводът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, влязъл в река Йордан, за да кръсти Христос, и оттам подарил на календара цяло гнездо от имена. Именно през това „Йо“ Йолина се закача за 7 януари: тя не носи името на светеца, а сянката му, буквата, от която тръгва цялата фамилия. Пълната история на Йоан е на празничната страница; тук важна е връзката, а тя е тънка като теменужка на сняг.
На Ивановден се коли курбан и се точи трапеза, на която всеки Иван, Йоан и Ваньо е център на вниманието. Йолина сяда в края на тази маса — момиче с пролетно, цветно име, кръстено на теменужка, а чествано в най-мъртвия януарски студ. Образът е точен: цвете, извадено от сезона си, поставено между ракията и печеното, и въпреки това напълно на място.
В кючешкия прочит денят на Йолина е урок по това как се празнува чужд празник. Тя няма своя тълпа от съименнички — има един ден, взет назаем от най-масовото име в страната, и цяла вечер, в която някой ще я пита „а ти по коя линия си Йолина“. Отговорът винаги е един и същ: по нежната. Кючекът е за момента, в който тя престане да обяснява и просто вдигне чашата.
Глория — Ледена кралица е за самото начало — теменужката, коронована над замръзналия януари, която носи студа като корона, а не като извинение. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за средата на вечерта, когато трапезата се напълни с Ивановци и купонджии, а рядкото име се разтвори в общата гълчава. Кати — Най ми е добре е за края, когато всички са се стоплили достатъчно и Йолина, между два кючека, установи, че всъщност ѝ е най-добре. Заедно трите изминават дъгата на деня — от ледената корона, през претъпканата маса, до тихото задоволство, че чуждият празник в един момент стана и неин.
Йолина си тръгва последна, защото рядкото име няма къде да бърза. Теменужката беше извадена на сняг; курбанът беше изяден; кючекът изпрати едно нежно име през един суров, чужд, претъпкан празник.
Пожелания
Носиш име на теменужка — пролетно, лилаво, крехко — и го празнуваш в най-мъртвия януарски студ, единственото цвете в радиус от километри, цъфнало явно по погрешка.
Дори речникът не е сигурен откъде идваш — от теменужка или просто от едно „Йо“, залепено за наставка; и по двата пътя резултатът е нежен, а единственият сигурен изход от вечерта минава през курбана.
Закачаш се за 7 януари с една-единствена буква — онова „Йо“ отпред, което те прави роднина на светеца горе-долу колкото инициал те прави роднина на всеки, чието име започва така.
Собствен ден не ти се пада — този го взимаш назаем от най-масовото име в страната и плащаш наема с това, че цяла вечер си най-необичайното нещо на маса, чийто казан е виждал само Иванци.