Йоанна празнува на Ивановден, 7 януари — женската форма на Йоан, вписана в най-масовия имен ден в календара. Три кючека изпращат зимния празник от ледената сутрин до късното хоро.
Йоанна споделя най-масовия имен ден в календара, без самата тя да е сред масовите имена. На 7 януари, докато половин указател Ивановци черпят наведнъж, женската форма на името се вписва тихо в същия празник. Ивановден идва веднага след Богоявление (Йордановден) — двата дни са един непрекъснат зимен блок, в който вярата, студът и ракията се редуват без ясна граница.
Името е женската форма на Йоан и минава по същия дълъг път — от еврейското Йоханан, през гръцкото Йоаннис, до значението „Бог е милостив“. Двойното „н“ в Йоанна пази по-близо гръцко-латинския правопис, докато по-разговорната Йоана го е износила до едно „н“. От същия корен растат Иванка, Ваня, Яна, Жана — цяло женско разклонение на най-плодовитото българско име.
Денят е на Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един танц и едно необмислено обещание. Но самото име Йоанна има и своя носителка в евангелието: света Йоанна Мироносица, съпругата на Иродовия управител Хуза, една от жените, донесли миро на гроба и го открили празен. Така женската форма не е просто отражение на Йоан — тя носи собствена библейска фигура, застанала при най-ранната утрин на Възкресението.
Празникът е практичен като всеки масов имен ден — прави се курбан, събират се близки на трапезата, а някой роднина неизбежно ще разкаже как навремето е скачал за кръста в ледената река. Ритуалът с ледената вода всъщност е на шести, на Богоявление; седми е денят на самия светец, но в практиката двете се сливат в общо премръзване. За Йоанна това значи да празнува в самото сърце на зимата, между кръста и трапезата.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на неизбежността, а Йоанна го празнува от женската му страна — сред морето от Ивановци и Ваньовци тя носи по-рядката, по-книжна форма на общото име. Има известна ирония в това да делиш най-масовия празник, като оставаш едно от по-необичайните имена на масата: черпиш заедно с половин страна, но малцина ти казват точно Йоанна. Кючекът е за момента, в който черпенето надделее над богословието.
Глория — Ледена кралица е за студената, овладяна страна на празника — зимното име в най-зимния му ден. Кали — Медовина е за трапезата, на която курбанът и наздравицата се редуват до безкрай. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за втората половина на вечерта, когато премръзналите от реката вече са се стоплили достатъчно, за да станат на хорото. Заедно трите парчета изминават дъгата на Ивановден за една Йоанна — от ледената сдържаност, през топлината на трапезата, до разюздания ѝ финал.
Ивановден свършва късно, защото имениците са твърде много, за да се обиколят навреме. Кръстът беше изваден, здравето — пожелано, а кючекът изпрати една Йоанна през най-масовия празник, на който тя остава едно от по-редките имена.
Пожелания
Носиш своя библейска фигура — Йоанна Мироносица, донесла миро на един гроб, който заварила празен; по-драматичен вход в календара от повечето Иванци на масата.
Двойното „н“ е единствената разлика между теб и всяка разговорна Йоана — една буква повече, която почти никой не си прави труда да произнесе, камо ли да напише.
Значиш „Бог е милостив“, а до теб седи светец, обезглавен заради един танц — на тази трапеза милостта и остриетата вървят в един и същ календар.
Празникът ти пада точно когато зимата е най-безмилостна — между кръста в ледената река на шести и курбана на седми, два дни премръзване, слети в един ред от календара.