Йоана празнува на Ивановден, 7 януари — женската форма на най-масовото българско име, скрита в сянката на хилядите Иван. Черпи се с курбан и пълна трапеза.
Йоана празнува на 7 януари, но денят по същество не е неин — тя го дели с половин указател Ивановци. Ивановден е мъжкият празник по подразбиране: курбанът се вари, трапезата се пълни, а някъде в дъното на списъка с именици стои и Йоана — женската форма, която черпи наравно, макар името ѝ да звучи два пъти по-тихо от гръмналото „Иване“.
Самото име е женската форма на Йоан и идва от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, а значението му е „Бог е милостив“ — от Яхве и думата за милост. Оттук се разклонява цяло семейство: Йоан в мъжки род, а в женски Йоана, Йоанна, Яна и Ваня. Всички носят един и същ корен, но Йоана е тази, която пази пълната църковна форма, без да я е свила до простонародното Ваня.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един танц и едно необмислено обещание на Ирод. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледената вода. Светецът е мъж, но именният ден се разлива върху цялото родословие на името, така че и Йоана го припознава за свой.
На трапезата курбанът е задължителен — обикновено петел или агне, сготвено за здраве и раздадено на близките. Около него сяда цялото семейство на корена наведнъж, а домакинята, ако се казва Йоана, е едновременно черпеща и черпена — готви за празник, който е и неин, и посреща гости, дошли всъщност заради някой Иван. Цветята и до днес се носят за мъжкото име; на Йоана остават чиниите и добрата дума в края на списъка.
В кючешкия прочит Йоана е името, което празнува в сянката на статистиката. Иван е масата; Йоана е редът точно под нея. Смешното е в тази асиметрия — един празник, две тежести и една жена, която вдига чаша за светец, кръстил мъже в чужда река преди две хиляди години. Театърът е в това, че всички знаят чий е денят по календар, и пак чукат чаши за Йоана. Кючекът идва, когато наздравицата надделее над това кой всъщност пише в календара.
Глория — Ледена кралица е за студеното начало на януарската вечер, за жената, която празнува, без да бърза да се разтопи. Кали — Медовина е за първата наздравица на трапезата, когато чашите се вдигат за здраве и за корен. Ивана — Шампанско и сълзи е за късния час, в който веселието вече е минало в сантименталната фаза, дето се пие и се плаче едновременно. Заедно трите обрамчват деня на Йоана — от ледената самоувереност, през медената наздравица, до шампанското с примес на сълзи.
Йоана свърши деня си тихо, както го и започна — в сянката на хилядите Иван, но с пълна чаша. Курбанът беше раздаден; наздравицата беше вдигната; кючекът изпрати женската форма на най-масовото име в нейната собствена, полузаета вечер.
Пожелания
Пазиш пълната църковна форма, без да се свиеш до Ваня — единствената на масата, която носи цялото име, докато другите го изтъркаха до галено.
Цветята на 7 януари се носят за мъжкото име, а на теб остават чиниите, курбанът и едно „и на теб честито“ в самия край на списъка — женската смяна на празника винаги е нощната.
Ако си домакинята, празнуваш собствения си имен ден, като готвиш за него — посрещаш гости, дошли всъщност за някой Иван, и им сипваш от курбана, който трябваше да е за теб.
Значиш „Бог е милостив“, а милостта тук стига дотам да те впише под мъжки светец и да ти отреди половин наздравица, докато цялата стая крещи „Иване“.