Цветослав е мъжкото цветно име, което няма свой светец, а цял сезон за покровител. Празникът е подвижен — Цветница е неделята преди Великден, когато всички цветни имена черпят наведнъж.
Цветница е неделята преди Великден — денят, в който църквите се пълнят с върбови клонки, а всички имена, поникнали от цвете, празнуват наведнъж. Датата е подвижна, вързана за пасхалния календар, така че всеки Цветослав чака календарът да реши кога точно ще черпи тази пролет.
Името Цветослав е двусъставно, славянско по кройка — „цвят“ и „слава“, цъфтяща слава, ако трябва буквално. Първият корен е същият, който храни Цвета, Цветан, Цветелина и Цветомир; вторият е онзи „-слав“, който върви със Светослав, Радослав и половината именник. Женската форма е Цветослава, а общият им покровител не е човек, а сезон — рядка привилегия в календар, натъпкан със строги епископи.
Зад Цветослав не стои конкретен светец, защото празникът тук не чества мъченик, а Връбница — влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки. В българските земи, където палми не растат, палмата е заменена с върба, първото дърво, което се разлиства. Дългата версия е на празничната страница; тук стига това, че църквата освещава върбата и с нея благославя всяко цветно име.
Осветените върбови клонки се носят у дома за здраве и плодородие, забодени зад иконата или сложени на прага. По традиция момите се кичат и вият венци, а децата леко се перват с върбовата пръчка за здраве — да са яки като самото дърво. Ден по-рано е Лазаровден, когато момите лазаруват от двор на двор с песен; на Цветница щафетата минава към върбата. За един Цветослав това значи, че на неговия имен ден дори дървото в двора има роля в сценария.
В кючешкия прочит Цветница е най-цъфтящият имен ден в годината, буквално претъпкан с Цвети, Цветелини и по някой Цветослав, който черпи, обкръжен от върба и първа зеленина. Кючекът идва точно когато освещаването отстъпи на веселбата — последният шумен полъх, преди Страстната седмица да смени тона. Никой не помни точно кой светец кого чества, но всички помнят, че на този ден се черпи с върба в ръка. Цветослав празнува на крехкия ръб между разцъфването и постите, което е много българско — да гуляеш днес, защото утре няма да можеш.
Сашо Роман — Царят на нощта е за именика, който на своя ден се коронясва сам, без да пита градината около себе си. Тони Дачева и орк. Кристал — Три кила банани е за онова абсурдно изобилие на именната трапеза, където гозбите не свършват. Симпатяги — За милиони няма закони е за часа, в който правилата се стопяват и върбата официално отстъпва на кючека. Взети заедно, трите минават през целия ден — от короната, през претрупаната маса, до мига, когато никой вече не брои чашите.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона. За един ден обаче Цветослав държеше календара — кръстен на цъфтеж, изпратен от кючека, с върбова клонка, която утре ще съхне зад иконата.
Пожелания
Името ти значи „цъфтяща слава“ — амбициозно за човек, чийто най-голям публичен триумф тази година ще е да черпи цялата фирма на подвижна дата.
Ден преди теб момите лазаруват от двор на двор, на твоя ден щафетата минава на върбата — цялата ти слава идва втора, след песните и клонките.
На този ден децата ги перват с върбова пръчка „за здраве“ — благословия, която подозрително прилича на закана, но пък кръстникът ти е записал „слава“, не „бой“.
Делиш половината си име със Светослав, Радослав и половината именник — „слава“ е най-масово произвежданият корен в българските кръщелни, а твоята е с цвете отгоре.